ЕС превърна в стратегически приоритет възстановяването на конкурентоспособността на промишлеността, завръщането на инвестициите и осигуряването на бъдещето на своите енергоемки промишлени сектори. В този мандат ревизията на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС е най-значимата законодателна инициатива за европейската икономика. Тя ще оформя нашите инвестиционни и производствени условия до края 30-те години на ХХІ век.

Настоятелно призоваваме Европейския парламент и държавите членки да отделят необходимото време за провеждане на обмислена и задълбочена ревизия на настоящото законодателно предложение и да гарантират, че безусловните безплатни квоти остават защита от риска от изтичане на въглерод, като по този начин се засилват бизнес аргументите за инвестиране в Европа.

Европа не може да си позволи грешки при тази ревизия. Нашите промишлени сектори са подложени на силен натиск от високите цени на енергията, нелоялните търговски практики, геополитическата несигурност, слабото търсене и все по-трудната инвестиционна среда. Промишленото производство е намаляло в няколко ключови вериги на стойността, а необходимите за трансформирането на промишлената база на Европа инвестиции са трудни. ЕС трябва спешно да облекчи регулаторната тежест, да намали разходите за търговската дейност, да създаде жизнеспособна бизнес основа за инвестиции в декарбонизация и да възстанови международната си конкурентоспособност, за да засили стратегическата си автономност.

Нашите промишлени сектори, които играят жизненоважна обществена роля като осигуряват икономическа стабилност, остават ангажирани с прехода към климатична неутралност. Ние настояваме за ревизия на СТЕ на ЕС, която да осигури подкрепа за текущите инвестиции и ефективна защита от изтичането на въглерод към цели промишлени екосистеми, като същевременно позволи необходимите благоприятни условия за инвестиране, декарбонизация и продължаване на производството в Европа.

Затова по време на текущата реформа ние призоваваме Европейския парламент и държавите-членки спешно да разгледат два основни момента.

1. ИНДУСТРИАЛНОТО БЪДЕЩЕ НА ЕВРОПА ЗАСЛУЖАВА НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ПРИБЪРЗАН ЗАКОНОДАТЕЛЕН ПРОЦЕС

Една реформа с последствия и за следващото десетилетие изисква законодателен процес, който отразява стратегическото й значение за промишлената база на Европа. Качеството на реформата не може да се жертва в името на скоростното й приемане.

Предвиденият в момента законодателен график е твърде кратък, за да позволи правилна оценка на реформата, и е невъзможно да се съвмести с щателното обследване на подобен документ със значими последствия. Текущата ревизия на СТЕ на ЕС през следващите години ще повлияе на структурата на разходите, инвестиционните решения и плановете за заетост на стотици хиляди европейски фирми.

Решенията от такъв мащаб изискват внимателно обмисляне на кумулативните им социално-икономически и конкурентоспособни въздействия, подходящ институционален контрол, както и прозрачно и смислено взаимодействие с промишлените сектори и социалните партньори, които в крайна сметка ще трябва да осигурят необходимите за прехода инвестиции. Последствията за инвестициите, конкурентоспособността и промишленото производство не могат да бъдат оценени достоверно за няколко седмици. Ефектите от грешните решения ще продължат десетилетия наред.

2. ЗАПАЗВАНЕ НА БЕЗПЛАТНИТЕ КВОТИ КАТО ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗТИЧАНЕТО НА ВЪГЛЕРОД – БЕЗ НОВИ УСЛОВИЯ

Безплатните квоти имат една жизненоважна цел: да защитят европейското производство от изтичане на въглерод, когато конкурентите в трети държави не са изправени пред сравними разходи за въглеродни емисии. Предложението на Комисията отслабва основната цел на безплатните квоти, като обвързва подобна защита с нови инвестиционни задължения[[Член 1, точки (15) (г) и (д), изменящи Член 10а (нови алинеи 3б-3д)]] , които се прилагат само за европейските фирми. Това води до нови асиметрии спрямо международните конкуренти и отслабва финансовия капацитет на фирмите да предприемат бъдещи инвестиции за декарбонизация. Накратко, това подкопава, а не засилва бизнес аргументите за инвестиране в декарбонизация в Европа.

Затова ние призоваваме за премахване на предложеното инвестиционно условие, свързано с безплатните квоти.

Големите промишлени проекти зависят от технологиите, от търсенето, от разрешителните, от инфраструктурата и финансирането, което в голямата си част е извън контрола на фирмите. Нашите промишлени сектори се нуждаят от благоприятни условия, които правят инвестициите възможни: достъп до нисковъглеродна енергия на конкурентни цени, адекватен капацитет и свързаност на електрическите мрежи, инфраструктура за CO2 и постоянно търсене на възобновяеми и нисковъглеродни продукти. Тези условия не могат да бъдат създадени с налагане върху отделни фирми на произволни инвестиционни задължения посредством СТЕ, когато необходимите за осъществяването на жизнеспособни инвестиции инфраструктура и бизнес обосновка просто не са налице. Освен това просто няма нито логика, нито икономическа връзка между получените за определен период безплатни квоти и сумата, която дадена фирма компания трябва да инвестира за същия период.

Европа няма нужда от повече декларации за конкурентоспособност на промишлеността. Тя има нужда от работеща и предвидима рамка на СТЕ, която позволява на фирмите да инвестират, да декарбонизират и да продължават да произвеждат в Европа, както и гаранции, че са налице инфраструктурата и икономическите условия за привличане на печеливши инвестиции. Ако намеренията на институциите на ЕС за възстановяване на конкурентоспособността на промишлеността са сериозни, тази амбиция трябва да бъде отразена в произтичащата от това регулаторна рамка.

Това налага да се позволят на законодателния процес заслуженото време и контрол, като същевременно се гарантира, че безусловните безплатни квоти остават ефективна защита срещу изтичането на въглерод.

24-ти септември 2026 г.

The post Правилно Реформиране На СТЕ на ЕС За Енергоемките Промишлени Сектори в Европа appeared first on BACI.

Като обхванати от МКВЕГ сектори ние последователно призоваваме за стабилно и безотказно прилагане на механизма и при вноса, и при износа със задължения, които напълно отразяват приложимите за европейските оператори правила на СТЕ на ЕС. Ние подчертахме значението на точното отчитане, ефективната проследимост на стоките по МКВЕГ и високата степен на прозрачност по цялата верига на доставки. Текущите законодателни инициативи се стремят да затворят съществуващите „вратички”, да предотвратят практиките на заобикаляне и допълнително да укрепят ефективността на МКВЕГ.

Ние ще продължим да работим конструктивно с Европейската комисия, държавите-членки, компетентните национални органи и митническите администрации, за да подпомогнем ефективното прилагане на МКВЕГ и сме готови да сътрудничим с властите, като предоставяме техническа експертиза. Успехът и доверието в механизма зависят в крайна сметка от стабилното му прилагане на национално ниво.

Затова ние призоваваме държавите-членки да предоставят на своите митнически органи необходимите ресурси, експертиза, правомощия и оперативни инструменти за ефективно прилагане на изискванията на МКВЕГ. Адекватният персонал, специализираното обучение, достъпът до съответната информация и тясната координация между митническите органи и компетентните национални органи са от съществено значение за да се гарантират точната проверка, откриването на несъответствия, предотвратяването на заобикаляне и гарантирането на равнопоставени условия.

Без достатъчен капацитет за прилагане и овластяване на националните митнически органи има риск МКВЕГ да не постигне целите си. Настоятелно призоваваме държавите-членки да превърнат прилагането на МКВЕГ в приоритет и да гарантират, че митническите администрации са напълно подготвени да изпълняват своята критична роля за интегритета и ефективността на механизма.

Брюксел, 18-ти септември 2026 г.

The post Ефективният МКВЕГ Налага Овластяване На Митническите Органи appeared first on BACI.

1.  Съвместно обработване: кръговост на потоците от отпадъци с цел намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и първични суровини

Тъй като секторът е с трудни за намаляване емисии, в който две трети от тях идват от производствения процес, електрификацията не е ключът към декарбонизацията на циментовата промишленост. При съвместното обработване горимата фракция от отпадъците и биомасата замества изкопаемите горива, използвани в циментовите пещи, а минералната фракция може да се вложи в клинкер и да замести първичните суровини. Използването на алтернативни горива в циментовата промишленост се счита за частично рециклиране (15%) на вложените материали и частично възстановяване на енергия. Така не остават остатъци от отпадъци, което го прави по своята същност кръгово решение за управление на отпадъците. Това обаче не е отчетено в настоящата йерархия.

Циментовият сектор понастоящем използва около 40 милиона тона алтернативни горива годишно. Използваните в циментовата промишленост отпадъци идват от различни потоци и включват например фракцията от биомаса в горивата от отпадъци (RDF), излезли от употреба гуми, дървени стърготини от свързани производствени или преработващи предприятия, фуражи, селскостопански отпадъци или дървесни отпадъци (за повече информация вижте брошурата за отпадъците от биомаса на Cement Europe). Тези потоци от отпадъци от биомаса не са подходящи за други приложения.

През 2023 г. циментовите заводи в ЕС заместиха средно 56% от потреблението на изкопаеми горива с горива, получени от нерециклируеми отпадъци, 22% от които са горива от отпадъци от биомаса. Пътната карта за въглеродна неутралност (2024) на Cement Europe цели достигане до 2030 г. на 60% алтернативни горива и 95% до 2050 г., повече от половината от които (50%) отпадъци от биомаса. При сегашните темпове секторът избягва < 20 милиона тона годишни емисии на CO₂ , подкрепяйки нашата визия за въглеродно неутрална Европа за 2050 г. и допринасяйки за кръговата стратегия за управление на отпадъците.

Предстоящият план за действие за кръговата икономика предоставя възможност да се признае централната роля на циментовия сектор в управлението на отпадъците с фокус върху следните ключови мерки:

• Създаване на специална възможност за възстановяване за съвместното обработване съгласно йерархията на рамката за отпадъците, съобразена с операцията по възстановяване, както е посочено в ISO 4349:2024 Твърди възстановени горива. Определяне на индекс на рециклиране при съвместно обработване. Приносът на циментовия сектор към веригата на стойността в управлението на отпадъците чрез съвместно обработване следва да се признае в Рамковата директива за отпадъците и да се отчете в целите за рециклиране на държавите-членки.  Съгласно РДВ настоящата категоризация на съвместното обработване ограничава доставката на горива към заводите. В йерархията на отпадъците съвместното обработване е поставено в категорията „друго възстановяване“ като по този начин не признава двойния ефект на съвместното обработване. Тази категоризация поставя съвместното обработване наравно с по-малко ефективни и по-малко кръгови методи за третиране като например инсинерацията. В тези други методи не просто няма елемент на рециклиране, но за тези други сектори съществуват множество други напълно възобновяеми алтернативи за производство на топлина и електроенергия. При отчитането дали става въпрос за възстановяване на енергия или рециклиране настоящата йерархия на отпадъците не признава методи за третиране, при които материалът едновременно се възстановява и рециклира като суровина и освен това се възстановява енергия – какъвто е случаят на съвместното обработване и клинкера.
• Официално премахване на излишните изисквания за сертифициране по Директивата за възобновяема енергия (RED) за използване на отпадъци от биомаса в циментови пещи (чл. 29 (1) и 30(3)) . Директивата за възобновяема енергия създава значителни пречки пред достъпа до отпадъци. Класификацията за устойчивост по RED се прилага за фракцията биомаса от отпадъци, използвани като гориво в циментови пещи, което налага таи фракция да отговаря на критериите за намаляване на емисиите на парникови газове и сертифицирането. Въпреки че биомасата е основен лост за декарбонизация в производството на цимент, понастоящем регулаторната несигурност около нейното използване е голяма, което демотивира обществените поръчки. Циментовите заводи не произвеждат топлина за целите, попадащи в обхвата на RED. Фракцията от биомаса в отпадъците и във вторичното твърдо гориво, използвано в пещите за производството на клинкер, се използва изключително като вложена топлина в съответния производствен процес. Няма директно производство на електричество, топлина или охлаждане, подавани към дадена мрежа. Някои държави-членки като например Германия, Италия и България вече са създали прецедент за предоставяне на изрично изключване от обхвата. Освен това в своя документ с насоки на ЕК „Биомаса и други видове отпадъци с нулева оценка по СТЕ на ЕС” (версия 3) Европейската комисия предложи да се пропусне изискването за намаляване на емисиите на парникови газове, когато битовите или промишлените отпадъци се използват директно за изгаряне. За да се приеме хармонизиран за ЕС подход по този въпрос, Cement Europe предлага очакваното през третото тримесечие на 2026 г. предстоящо преразглеждане на приложения V и VI към Директивата за възобновяема енергия (RED) официално да премахне изискванията за сертифициране по Директивата за възобновяема енергия (RED) на използването на биомаса в циментови пещи.
• Пренасочване на отпадъците от депониране и по-малко кръгови методи за третиране към варианти за третиране с по-висока добавена стойност като например съвместно обработване в циментовата промишленост.
• Създаване на равнопоставеност на потребителите на отпадъци: Инсинераторите за отпадъци понастоящем не са обхванати от Директивата за СТЕ. Това неравнопоставено третиране създава сериозен дисбаланс в правилата за отчитане на въглеродните емисии в Европа и води до нелоялна конкуренция при достъпа до алтернативни неизкопаеми горива, които индустрията би могла да използва, за да подпомогне своята конкурентоспособност.

2.   Използване на CO₂ като суровина

Планът за действие на Cement Europe за цимент посочва, че циментовият сектор е един от трудните за намаляване на емисиите сектори, като негоните технологични емисии представляват 2/3 от общите емисии на CO₂ . Постигането на амбицията за нетни нулеви емисии до 2050 г. изисква комбинирано използване на традиционни лостове (използване на алтернативни горива и суровини, заместване на клинкера, енергийна ефективност и др.) и революционни технологии като улавянето и съхранението на въглерод, като последните представляват около 43% от общите усилия за намаляване на емисиите в сектора през 2050 г.

Уловеният от циментовите пещи въглерод може или да бъде постоянно съхраняван по геоложки начин, или да се използва в различни продукти и материали (CCU).  Подобни възможности за използване на въглерода са жизненоважни за много циментови пещи в ЕС, които са без излаз на море и не са разположени в близост до места за съхранение на CO₂ .  Чрез CCU циментовият сектор може да осигури значителен поток от концентриран CO₂ за използване в различни сектори на икономиката, което позволява декарбонизиране и намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива.

Проучване по темата, проведено от VITO за Cement Europe¹, изчислява, че до 2050 г. за различни промишлени приложения (горива за транспорта; химикали; храни и напитки; металообработване; други) ще са необходими между 250 милиона и 450 милиона тона CO₂ . Прогнозният до 2050-та добиван от достъпни биогенни източници CO₂ се оценява на между 21 и 63 милиона тона. От своя страна, Европейската комисия изчислява, че CO₂ от директно улавяне от въздуха (DAC) до 2030-та ще достигне 5 милиона тона, но няма оценка за 2050-та.

Освен двата въпроса, които ще бъдат разгледани на предстоящия преглед на СТЕ на ЕС – отчитането на CO₂ и постоянния или непостоянния характер на използването на CO₂ – Планът за действие за кръговата икономика предлага възможност да се зададе диференцирано по източници (промишлен, биогенен, директно улавяне от въздуха) ниво на потребление на CO₂ и ясно да се установи, че CO₂ от промишлени източници е ключов фактор за веригата на стойността в кръговата икономика.

3.   Рециклиране на бетон

Циментът е същественият междинен продукт за производството на бетон – материал, който по своята същност е местен, издръжлив и 100% рециклируем – качества, които го правят ключов фактор за кръговото строителство в цяла Европа.

Бетонът е най-голямата фракция материал в отпадъците от строителството и разрушаването във всеки регион на ЕС, като делът му варира между 38% в Северна Европа и около 61% в Западна Европа². На свой ред, отпадъците от строителството и разрушаването представляват една трета от всички отпадъци генерирани в ЕС.

От тази гледна точка, рециклирането на бетон допринася съществено за европейския модел на кръгова икономика. Рециклирането на бетон се осъществява на различни етапи от веригата на стойността, а именно в производството на бетон, цимент или клинкер.

Различни промени в практиката във всеки момент от жизнения цикъл на бетона – от проектирането до края на експлоатацията – ще подобрят наличието на чисти и висококачествени рециклирани инертни материали, за да могат да се постигнат високи нива на рециклиране.

За да се насърчи допълнително рециклирането на бетон като същевременно се осигурят най-добри екологични резултати, Cement Europe призовава Законът за кръговата икономика:

• Да насърчава одитите преди разрушаване и сортирането на отпадъците от разрушаване, за да се гарантира, че до пазара могат да достигат висококачествени рециклируеми материали.
• Постепенно да премахне депонирането на отпадъци от строителство и разрушаване. Да отклонява от депониране отпадъците от разрушаване, да запазва материала в икономиката и да насърчава пазара да намери решения за тяхното използване.
• Да се избягват прости цели за рециклирано съдържание в бетона. Целите за рециклирано съдържание в бетона се постигат трудно и невинаги водят до цялостно намаляване на въздействието върху околната среда. Това е така, защото доставките на рециклирани материали не винаги са на разположение на местно ниво и може да изискват транспорт; произведеният от рециклирани инертни материали бетон може да няма най-ниското въздействие върху околната среда; рециклираните инертни материали често са технически по-подходящи за други приложения. Вместо това подходът на кръговата икономика трябва да насърчава всяко рециклиране, което води до по-малко използване на първични материали и енергия, независимо дали в „отворен цикъл” или „затворен цикъл”.
• Да се рециклират всички (= 100%) отпадъци от бетон и разрушаване.

Cement Europe очаква с нетърпение да бъде активна част от дискусиите по Плана за действие на ЕС за кръгова икономика.

The post В Аванс Закона На ЕС За Кръгова Икономика Кръгово Производство На Цимент И Бетон appeared first on BACI.

Cement Europe приветства целите за опростяване на пакета Омнибус за околната среда VIII, но счита, че са необходими допълнителни целенасочени корекции на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП), за да се гарантира пропорционалност, правна сигурност и практическа приложимост за циментовите заводи.

Cement Europe в частност призовава за по-голяма гъвкавост при определянето на пределно допустими стойности за емисиите в пълния диапазон на НДНТ, за необвързващо третиране на показателите за екологични резултати извън емисиите във въздуха и за премахване на непропорционалните изисквания за мониторинг на РНЕУ за съвместно изгаряне на отпадъци в циментови пещи. В крайна сметка Cement Europe настоятелно призовава Комисията да „спре часовника” на графика за прилагане, за да може тези корекции да бъдат договорени преди транспонирането.

Обща оценка

Cement Europe приветства следните мерки за опростяване, предложени от пакета „Омнибус за околната среда” (ОМНИБУС VIII):

• Повишена автоматизация, намалено отчитане и премахване на дублирането при оценките на въздействието върху околната среда
• Възможност за внедряване на системи за управление на околната среда (СУОС) на ниво фирма, а не на ниво завод, заедно с удължени срокове за внедряване
• Премахване на задължението за включване в СУОС на планове за трансформация

Въпреки това конкретно за предложението за директива за изменение на Директиви 2008/98/ЕО, 2010/75/ЕС, (ЕС) 2015/2193 и (ЕС) 2024/1785 по отношение на опростяването на някои изисквания и намаляването на административната тежест от Cement Europe бихме желали да предложим няколко целенасочени подобрения на Директивата относно емисиите от промишлеността (Директива 2010/75/ЕС):

1. Позволено използване на целия диапазон от НДНТ

Последно преработената версия на ДЕП (Директива (ЕС) 2024/1785) подчертава, че пределно допустимите стойности на емисиите трябва се определят възможно най-стриктно (въз основа на приложимия референтен документ за НДНТ). Освен това, изискването за пределно допустими стойности на емисиите с отчитане на „междукомпонентните ефекти” и „най-добрата възможна пълна производителност на завода” означава, че в процеса на издаване на разрешителни пределно допустимите стойности на емисиите ще трябва да се определят изцяло за всеки отделен случай за всеки завод. Това ще изисква обстойни експертни оценки, което ще доведе до по-сложни процедури и по-дълги срокове за одобрение. Поради това Cement Europe подчертава необходимостта да се възстанови на гъвкавостта при определянето на пределно допустими стойности на база осъществимост и в зависимост от специфичните условия в завода.

Извън това, Cement Europe приветства факта, че директивата позволява отклонения от конвенционалното определяне на гранични стойности. Ние обаче виждаме необходимост от изрично позоваване на „термини, свързани с товара”, за да се гарантира, че могат да се използват гранични стойности, свързани с товара, като например грамове замърсители на тон продукт. Това би позволило справедливо и прозрачно сравнение на емисиите от замърсители на въздуха и горивата между конвенционалните и иновативните процеси, особено когато за определени технологии няма нито установено „съвременно техническо ниво”, нито надеждни данни за емисиите от съществуващи инсталации.

2. Гранични стойности на екологичните експлоатационни показатели

Cement Europe определи траекторията си за декарбонизация в своята Пътна карта за нулеви нетни емисии, а нашите членове продължават усилията си за намаляване на емисиите. Въпреки това остават опасенията за потенциални конфликти на интереси между мерките за справяне с емисиите във въздуха и (повторното) използване на вода, отпадъци и енергия. Cement Europe не счита, че обвързващите ограничения за ресурсна ефективност, потребление на ресурси и генериране на отпадъци за полезни като ефективна подкрепа на целта на директивата за предотвратяване и управление на замърсяването от промишлени дейности. Също така не е ясно как свързаните гранични стойности ще се формулират и оценяват по отношение на тяхната екологична значимост. Факт е, че за ротационните пещи съответните параметри са силно специфични за обекта, което прави стандартизацията невъзможна. Потреблението на ресурси се влияе от широк набор от фактори като например наличието на вода на място и специфичните характеристики на суровините. Затова Cement Europe предлага или да се премахне позоваването на обвързващия характер на тези ограничения, или да се промени думата „обвързващи” на „индикативни” .

3. Корекция на изискванията за мониторинг по време на „РНЕУ”

Задълженията за мониторинг на заводите за съвместно изгаряне на отпадъци по време на пускане и спиране, въведени в член 48(1) от ДЕП, са неприложими и в крайна сметка непропорционални за ротационните пещи в циментовата промишленост. От решаващо значение е, че горивата на основа на отпадъци изобщо не се използват при пускане или спиране на пещи, поради което това изискване за тези етапи е напълно без значение за процеса на производство на клинкер. Нещо повече, тези промени не са съобразени с вече публикувания референтен документ за най-добри налични техники (BREF/BAT) за циментовия сектор. BREF вече съдържа строги разпоредби за предотвратяване на емисиите и ограничаване на емисиите на PCDD/F от димните газове от процесите в пещите. Всички съответни промени за справянето с тези съединения следва да се разглеждат само в рамките на Севилския процес и само в контекста на една преработка на НДНТ. Трябва също да се отбележи, че глава IV от ДЕП, която включва член 48(1), изрично регулира изискванията, свързани с изгарянето на отпадъци и съвместното изгаряне на отпадъци.

4. Спрете часовника

Предвид крайния срок за транспониране 1 юли 2026 г. Cement Europe призовава Европейската комисия да въведе мярка за „спиране на часовника”, за да даде на законодателите достатъчно време да изменят ДЕП, преди държавите членки да бъдат задължени да изпълнят новите задължения, въведени с ДЕП през Директива (ЕС) 2024/1785.

The post Омнибус VIII: Директива Относно Емисиите От Промишлеността appeared first on BACI.

В този контекст приветстваме предложението на Европейската комисия (ЕК) от декември 2025 г. за укрепване на МКВЕГ чрез разширяване на разпоредбите срещу заобикалянето му, разширяване на обхвата на МКВЕГ върху избрани следващи по веригата сектори и затягане на разпоредбите за проследимост. Ние подкрепяме общата насока, но смятаме, че дадени разпоредби могат допълнително да се засилят или изяснят, за да се гарантират ефективността, предвидимостта и съгласуваността на механизма със СТЕ на ЕС.

По конкретно:

Мерки против заобикаляне. Гаранцията, че МКВЕГ е незаобиколим е от съществено значение за запазване на екологичния му интегритет и ролята му за поддържане на равнопоставеност между производството в ЕС и вноса в ЕС.

Пренасочване на ресурсите. Предложението на Комисията въвежда концепцията за злоупотреби, но не обхваща изрично пренасочването на ресурси, когато по-чистото производство се насочва към ЕС, а по-въглеродно интензивното производство се пренасочва другаде или се доставя за националния пазар. Тази практика трябва да се разгледа изрично, за да се предотврати заобикалянето на задълженията по МКВЕГ. Следва да се определят критерии за нейното идентифициране включително когато е налице доказана разлика в интензитета на емисиите между насочени към ЕС стоки и стоки, изнасяни за пазари извън ЕС или доставяни на вътрешния пазар, за да се даде възможност за последващо включване в специално приложение на кодовете и произхода. Използването на реалните стойности за обхванатия от приложението внос следва да подлежи на оценка, че не е извършено пренасочване на ресурси.

Решение за експорта. Обхванатите от МКВЕГ сектори изискват трайно решение за износа, за да се компенсира липсата на еквивалентни разходи за въглеродни емисии за чуждестранните производители, конкуриращи се на чуждестранните пазари. Това следва да се разработи така, че да се гарантира, че производителите от ЕС да не бъдат неконкурентоспособни на пазарите извън ЕС заради асиметрията в регулаторните, въглеродните и енергийните разходи и в частност заради признатото от СТО продължаване на безплатните квоти при износ. Това е въпрос на оцеляване на тези експортни пазари.

Изваждане на стоки от МКВЕГ. От съществено значение е да се гарантира, че инвестициите в декарбонизация на обхванатите от СТЕ на ЕС сектори не са ощетени от нелоялно търгуван внос, който не заплаща сравними въглеродни разходи. Това е още по-критично предвид факта, че обхванатите от МКВЕГ сектори губят досега предоставяните безплатни квоти по СТЕ в замяна на защитата на МКВЕГ. Затова е контрапродуктивен всеки механизъм, който позволява неочаквано изваждане от МКВЕГ на стоки, без значение дали целта е избягване на краткосрочни пазарни или геополитически смущения или облекчаване на оказван от следващи по веригата сектори или потребители политически натиск. Подобни мерки биха били вредни за правилното функциониране на цялата система на СТЕ и биха компрометирали предвидимостта на инвестициите в декарбонизация. Макар по принцип да е възможно предвиждане на изваждането на стоки от МКВЕГ, то следва да е възможно само след задълбочен и подробен анализ и разглеждане на всички съответни фактори и въздействия. Подобна оценка може да се гарантира достоверно само посредством пълната законодателна процедура – с пълното участие и на Съвета, и на Европейския парламент. По тези причини предложеният член 27а следва да бъде заличен изцяло.

Изваждане на държави от МКВЕГ. По горните причини следва да се избягва и всяко ускорено освобождаване на държави от МКВЕГ. Предвид факта, че задълженията на вносителите се изчисляват и уреждат на годишна база, едно ограничено забавяне – както се изисква от стриктния контрол на Съвета и ЕП върху делегираните актове на ЕК – при надлежно обосновани и изключителни обстоятелства не може да се счита за съществена пречка за изваждането на дадени държави. В светлината на постоянния международен натиск от противопоставящи се на МКВЕГ търговски партньори, въпреки липсата на истински сравнима система за ценообразуване на въглеродните емисии, е вероятно подобен натиск да се засили. По тази причина Европейската комисия следва да не се поддава на подобен натиск и решенията за изключване не следва да се обосновават с краткосрочни политически съображения. Съответно, предложеният член 28а следва да бъде заличен изцяло.

Проследимост и състав. Подобрената проследимост на вносните стоки е ключова за правилната оценка на риска и ефективността МКВЕГ. По тази причина идентифицирането на материалния и химичния състав на вносните стоки в тяхната митническа декларация с подробни TARIC кодове, както и идентифицирането на конкретното място на производство на стоки, за които е установен риск от заобикаляне – както Европейската комисия предложи през декември – следва да се насърчава и – където е възможно – да се превърне в норма, а не в изключение.

Международни кредити. Предвид растящата цена и очаквания недостиг на квоти по СТЕ на ЕС следва да се насърчават алтернативни методи за плащане на въглеродни емисии. Трябва обаче да се осигурят равни условия за производителите и вносителите от ЕС. По тази причина обхванатите от МКВЕГ сектори са против всяко въвеждане на плащания по МКВЕГ на въглеродните емисии от трети държави посредством международни въглеродни кредити по член 6, докато промишлеността на ЕС не получи същата възможност по СТЕ на ЕС.

Очакваме да работим със законодателите за ефикасен и стабилен МКВЕГ, който ще спомогне за създаването на подходящи условия за постигане на климатичните цели на ЕС, като същевременно ще защити конкурентоспособността на промишлеността.

The post Ключови изисквания за ефективността и предвидимостта на МКВЕГ appeared first on BACI.

Cement Europe оспорва целта и добавената стойност на промяната на референтната стойност за клинкера, която е прилагана в СТЕ на ЕС от 2013 до 2025 г., изпълнила е ефективно ролята си и е стимулирала текущите инвестиции. С налагането на въглеродни разходи за клинкера СТЕ на ЕС силно насърчава ефективното използване на клинкер в цимента и подкрепя намаляването на съотношението клинкер/цимент.

Cement Europe има сериозни резерви към включването на свързващите вещества в референтните стойности за цимента в регламента за безплатни квоти. От една страна са налице опасения дали това включване е съобразено с правната рамка и следователно дали следва да бъде обявено за неприложимо за референтния показател в СТЕ на ЕС за сив и бял цимент. Концепцията за свързващи вещества не е обхваната от Приложение I към директивата за СТЕ на ЕС. От друга страна е възможно третирането на клинкера и хидравличните свързващи вещества като еквивалентни продукти да наруши принципа на равно третиране предвид техните различни производствени процеси и характеристики. Освен това определението за „алтернативни хидравлични свързващи вещества” остава неясно. С изключение на четири примера Европейската комисия не дефинира какво представляват „алтернативни хидравлични свързващи вещества”. Два от четирите споменати примера (калциево-алуминатен цимент и калциево-сулфоалуминатен цимент) са напълно различни продукти от сивия и белия клинкерен цимент и не следва да се считат за еквивалентни на сивия циментов клинкер. Тези опасения бяха повдигани многократно през процеса довел до преразглеждането на новите референтни стойности и допълнителното разяснение би било изключително полезно.

Включването на свързващи вещества в референтната стойност за цимента освен това създава значителна несигурност по отношение на основата за предложените референтни стойности. Предложените референтни стойности за сив циментов клинкер изглежда включват поне 2 завода, които не произвеждат сив циментов клинкер. Не е ясно какви продукти всъщност са произвели тези заводи. Тази липса на прозрачност затруднява оценката на тяхната значимост като референтни точки за подкрепа на декарбонизацията в сектора (което е една от основните цели на системата от референтни стойности). Затова по-голямата яснота за основните данни и методиката би била от съществено значение при гарантирането на достоверността и използваемостта на референтните стойности.

В по-широк план, от Cement Europe искаме да подчертаем опасенията си относно момента на предлагането на решението за референтната стойност. Проектът на решение за референтната стойност беше публикуван през май 2026 г., а приложимият период за търговия с емисии започна на 1 януари 2026 г. Този срок създаде правна несигурност за операторите, включително за дефиницията на обхванатите продукти, и доведе до неизвестни обеми на безплатните квоти и икономически щети. Цените на цимента за текущата 2026 г. например трябваше да бъдат определени още до края на 2025 г., за да се подпомогнат планирането на строителството при следващите участници във веригата и прогнозите за цените.

Проблемът със сроковете е особено предизвикателен в настоящия контекст, когато наред с намаляването на безплатните квоти се увеличават и разходите за въглеродни емисии поради по-строгите критерии и постепенното въвеждане на МКВЕГ. Затова ние предлагаме въвеждането на предложените референтни стойности да се отложи с минимум една година и още по-добре с две години. Подобен подход би дал на операторите необходимото време за адаптиране към актуализираната рамка и би спомогнал за осигуряване на предвидима и стабилна регулаторна среда.

В Cement Europe оставаме ангажирани с бъдещото сътрудничество с Комисията, за да гарантира, че рамката за референтни стойности ефективно подкрепя и декарбонизацията на сектора, и неговата дългосрочна конкурентоспособност.

The post Принос към консултацията за референтни стойности за СТЕ на ЕС appeared first on BACI.

Cement Europe иска да насочи вниманието на съзаконодателите към два основни проблема, които ще бъдат разгледани в предстоящите дискусии за ЗУП:

Липса на яснота за обхвата и дефиницията за нисковъглеродни продукти

Когато циментът се поръчва с обществена поръчка, мястото му в Приложение II към ЗУП (изисквания за ниски въглеродни емисии и произход от ЕС) се нуждае от уточнение. Обхватът следва да е „бетон, хоросан и цимент включително използваният за тяхното производство клинкер, предназначени за употреба в сгради и инфраструктура ”.

Включването на цимента в обхвата е съобразено с целта на ЗУП за създаване на водещи пазари за цимент. В оценката на въздействието на ЗУП се посочва, че значителният дял (31%) на обществените поръчки в общия европейски пазар на цимент „подчертава влиянието на публичния сектор за осигуряване на предлагането на нисковъглероден цимент в строителството и инфраструктурата, като по този начин стимулира по-широка пазарна трансформация в циментовата промишленост ”. Именно тази връзка с трансформацията на промишлеността оправдава включването на цимента в обхвата и определянето на специфични за цимента прагове. Прагът следва да се определи на ниво, позволяващо да се генерира финансов ливъридж за капиталоемки проекти за декарбонизация, като същевременно позволява стабилно ниво на внедряване на нисковъглеродни продукти.

От Cement Europe считаме следния праг за уместен за предстоящите дискусии, изхождайки от оценката, направена в Оценката на въздействието на Комисията, която се фокусира върху проекти за окончателно инвестиционно решение (FID) за нисковъглеродни цименти до 2030 г. (основно проекти за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) и проекти за вторични циментови материали (SCM)), представляващи 1% от общото производство на ЕС. Категориите с ниски въглеродни емисии се базират на системата за групиране, посочена в Приложението .

• до 2029 г. 25% от използвания в обществените поръчки цимент трябва да е нисковъглероден – в диапазона от „Близко до нула” до група C (вижте таблицата в приложението), като продуктите с „Близко до нула” ще се зачитат двойно спрямо целта. Държавите-членки имат гъвкавостта да включат група D при условията, посочени в член 11(3) от ЗУП. Целите следва да се актуализират постепенно, минимум на всеки пет години на база технологичния напредък и наличността на продуктите.

Когато бетонът се доставя с обществени поръчки или в случаите, когато циментът и SCM се добавят отделно от производителите на бетон по време на производството, Cement Europe подкрепя методика, позволяваща последователен подход между цимента и бетона.

Дефиниция за произход от ЕС

Дефиницията за произход от ЕС, която обхваща трети държави, с които ЕС има споразумения за свободна търговия или митнически съюз, и държави, които са партньори по „Споразумението за държавните поръчки”, разширява произхода от ЕС далеч отвъд ЕС-27. Подобна обширна дефиниция противоречи на целта на ЗУП за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС. Освен това тя пренебрегва необходимостта от укрепване и засилване на вътрешния пазар на ЕС, който е крайъгълният камък на икономическия и социален просперитет на Европа.

Затова Cement Europe предлага произходът от ЕС да се ограничи до клинкер, произвеждан в заводи, обхванати от СТЕ на ЕС и държави със система, свързана със СТЕ (Норвегия, Швейцария и (в зависимост от текущите преговори за свързване) Обединеното кралство).

Като обща забележка и осъзнавайки целта на ЗУП Cement Europe отново изтъква колко е важно да се осигурят конкуренция и равнопоставеност на международно ниво и да се насърчи промишлената база на ЕС.  В тази връзка ЗУП трябва да се разработи като допълнение към един напълно ефективен и безотказен МКВЕГ, а Европейската комисия да положи усилия за проучване на потенциални търговски мерки, където е необходимо.

Убедени сме, че тези предварителни коментари са полезни за предстоящата дискусия в Съвета и оставаме на разположение за по-подробен обмен по тази тема по време на преговорите.

Приложение I – Предложение на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за прагове за интензитет на производство с ниски емисии от доклада „Постигане на нетни нулеви емисии в секторите на тежката промишленост в членовете на G7“ ¹, адаптирано от CEMBUREAU с цел рамката да е подходяща за Европейския съюз

Cement Europe разработи дефиниция за нисковъглероден цимент, базирана на система за определяне на групи². Схемата се прилага в Германия като доброволно класифициране на циментовия въглерод (CCC) и може да послужи на Комисията при разработването на изискване за етикетиране за екологична устойчивост за цимента:

• Типовете цимент са нанесени в зависимост от техните стойности на потенциала за глобално затопляне (GWP) спрямо техните съотношения клинкер-цимент от националните екологични декларации за продукта (EPD) или (където са налични) от екологичните показатели в декларациите за експлоатационни показатели и съответствие (DOPC) по EN 15804 и EN 16908 (Правила за категории продукти за цимент).
• Класовете по-долу са с фиксирано съотношение 0,70 клинкер/цимент.
• Дефинираната от МАЕ Близка до нулата група³, има най-ниския въглероден отпечатък въз основа на проекти за пълно улавяне на въглерод.

The post Становище На Cement Europe Относно Европейското Предложение За Закон За Ускоряване На Промишлеността appeared first on BACI.

Циментовата индустрия е енергоинтензивна и основен дял има потреблението на електроенергия и природен газ. Кризата с горивата ще окаже ефект върху това и че циментът се превозва основно с камиони. Надяваме се тази война и този пореден хаос да спрат бързо, тъй като никой няма интерес от това. Това каза Ивайло Георгиев, изп. директор на Българската асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ), в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Цялото интервю може да прочетете тук

The post Ивайло Георгиев пред Bloomberg за предизвикателствата пред циментовата индустрия appeared first on BACI.

Планът за действие за цимента стъпва върху Пътната карта за нулеви нетни емисии на сектора и посочва необходимите на европейската циментова промишленост благоприятни условия, за да остане тя конкурентоспособна, като същевременно постигне климатичните си амбиции. Планът отговаря на нарастващото двойно предизвикателство, пред което е изправена промишлеността: осигуряване на равни условия и възстановяване на бизнес обосновката за инвестиции в декарбонизацията.

„Планът за действие на циментовата индустрия изпраща ясно послание. Конкурентоспособността е от първостепенно значение, ако искаме да успеем в чистия преход” заяви президентът на Cement Europe Джон Мориш. „Нашата индустрия е готова да доставя нисковъглеродни, кръгови материали, но за да се случи това, ние се нуждаем от правилните регулаторни, финансови и инфраструктурни условия.”

Европейският циментов сектор вече е начело в надпреварата за декарбонизация, като е стартирал над 120 иновационни проекта на целия континент. Без конкурентна бизнес обосновка обаче тези усилия са изложени на риск.  Планът идентифицира ясни действия за засилване на конкурентоспособността:

• Безотказен МКВЕГ до 2026 г. гарантиращ справедливо третиране на вноса и износа.
• Сигурност на бизнес планирането в СТЕ на ЕС с регулаторна съгласуваност и дългосрочна предвидимост.
• Конкурентен достъп до енергия посредством реформи на пазара на електроенергия, намаляване на тарифите и укрепване на междусистемните връзки.

За да се осъществи преходът, са необходими:

• Солидно финансиране и инструменти за намаляване на риска включително специален Фонд за декарбонизация на циментовия сектор, финансиран с приходи от СТЕ и МКВЕГ.
• Ускорено разгръщане на инфраструктура за CO2 и признаване на капацитета за транспорт и съхранение в целия ЕС като първостепенен обществен интерес.
• Водещи пазари за нисковъглеродни продукти, обусловени от оповестяването на Глобалния потенциал за затопляне (GWP), включването на CO2 в етикетите и правилата за обществени поръчки.
• Инвестиции в умения с програми за преквалификация и повишаване на квалификацията по цялата верига за създаване на стойност в строителството.

„Ние имаме амбицията, технологиите и проектите. Но без правилната рамка за подпомагане преходът ще се забави” добави главният изпълнителен директор на Cement Europe Коен Копенхол. „Планът за действие за циментовия сектор е призив за силно политическо партньорство за постигане на декарбонизация на европейската индустрия, като същевременно се запазят производството, работните места и инвестициите в Европа”.

Стартирането на Плана за действие за цимента съвпада с представянето на новата идентичност на бранда Cement Europe, отразяваща еволюцията на сектора не само като надежден партньор, но и като двигател на промяната и постоянен съюзник в изграждането на устойчивото и конкурентно бъдеще на Европа.

Връзка към Официалното Прес-Съобщение

Прочетете Плана за действие за цимента тук.

Разгледайте брошурата за Плана за действие за цимента тук.

The post CEMENT EUROPE Стартира План За Действие За Цимента: Засилване На Конкурентоспособността, Възможност За Преход appeared first on BACI.

Това стратегическо ребрандиране отразява ясна еволюция: надграждане върху солидно наследство, позициониращо Cement Europe като партньор, подпомагащ конкурентоспособността и климатичната неутралност на Европа.

С над 200 завода в цяла Европа и над 120 иновативни проекта, които вече се изпълняват, Cement Europe е пример за индустрия, която е изцяло местна, от съществено значение за автономността на Европа и лидер в декарбонизацията. Новата идентичност свързва това наследство с бъдещето; смела, целенасочена и съобразена с по-широките чисти и цифрови преходи на Европа.

„Циментът винаги е бил основата, върху която Европа строи” заяви президентът на Cement Europe Джон Мориш. „Нашата нова отдава дължимото на тази надеждност и същевременно отразява сегашната ни същност:сектор, който подпомага  промяната с иновации, кръгова икономика и партньорство.Cement Europe е символ на сила с цел, помагащ на Европа да изгради своето конкурентно и устойчиво бъдеще.”

Ребрандирането не случайно съвпада със старта на План за действие за цимента – стратегически план, който очертава необходимите за отключването на инвестиции в индустриална декарбонизация политики, същевременно поддържайки конкурентоспособността на Европа. Планът акцентира как циментът – незаменим за жилищното строителство, инфраструктурата, системите за възобновяема енергия и цифровите съоръжения – може да продължи да подкрепя растежа на Европа, като същевременно намалява емисиите съгласно Пътната карта за нулеви нетни емисии на сектора

„Индустриалният преход на Европа трябва да върви ръка за ръка с конкурентоспособността” каза главният изпълнителен директор на Cement Europe Коен Копенхол. „Нашите членове инвестират, внедряват иновации и прилагат нисковъглеродни решения в голям мащаб, но за да постигнем амбициите си, се нуждаем от правилната рамка.Cement Europe е символ на това партньорство:между индустрията, политиците и обществото.”

Новата визуална идентичност и наратив на бранда Cement Europe — Надеждност. Двигател на промяната. Неизменен съюзник.

– въплъщава еволюцията на сектора:  от силна индустриална база до стратегически съюзник в зеленото и устойчиво бъдеще на Европа.

Решения за цимента, които укрепват и оформят обществото за поколения напред.

Връзка към Официалното Прес-Съобщение

Връзка към Брошурата

The post От CEMBUREAU Към CEMENT EUROPE Нова Идентичност За Стратегическа Индустрия В Преход appeared first on BACI.