Новини

CBAM и непреките емисии – позиция на БАЦИ и на CEMBUREAU

by

Подкрепяме включването на непреките емисии в Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) на ЕС. В този документ ние допълнително обясняваме защо включването в CBAM на непреките емисии от началото на механизма, както е предложено от Европейския парламент, е и желателно, и осъществимо.

1. И преходът към въглеродна неутралност, и настоящият икономически контекст изискват включване в CBAM на непреките емисии

Смятаме, че аргументите за включване на непреките емисии в CBAM са по-силни от всякога.

  • Понастоящем циментовият сектор плаща разходите за CO2 в електричеството, които се пренасят от доставчиците на енергия и се отчитат в цените на енергията, плащани от промишлените фирми. Като се има предвид високата електроинтензивност на производството на цимент, това води до значителни непреки разходи за емисии, които доставчиците от трети държави не плащат, когато изнасят за ЕС, освен ако не прилагат схема за търговия с емисии.
  • В това отношение е важно да се отбележи, че въглеродният интензитет на електрическата мрежа на ЕС е значително по-нисък, отколкото в основните износители на цимент за ЕС. Докато 33% от електроенергията в ЕС се произвежда от изкопаеми горива, тази стойност нараства до 56% в Турция, 59% в Русия, 81% в Мароко и 99% в Алжир , което прави значително по-високи непреките емисии от вносен цимент.
  • Съгласно правилата на ЕС за държавна помощ компенсация за косвени разходи получават  ограничен брой промишлени сектори в ЕС, което ги предпазва от подобен риск от изтичане на въглеродни емисии чрез непреки емисии. Към днешна дата случаят с циментовата промишленост обаче не е такъв.
  • Ако непреките емисии не бъдат включени, CBAM няма да отразява напълно структурата на въглеродните разходи на доставчиците от ЕС, защото ще се прилага само за преките емисии. Това пречи на пълното изравняване на разходите за CO2 между доставчиците от и извън ЕС
  • Непреките разходи на европейската циментова промишленост, които вече са значителни, с въвеждането на ключови технологии за декарбонизация всъщност ще се увеличат в бъдеще. Например, инсталирането на технология за улавяне на въглерод води до значително по-голямо търсене на електроенергия в даден циментен завод. В своята Пътна карта за въглеродна неутралност до 2050 г. CEMBUREAU очаква потреблението на електричество да се удвои до 2050 г.
  • Белязаната от значително (и най-вероятно трайно) увеличение на цените на електричеството настояща ситуация на европейските енергийни пазари добавя към мярката усещане за спешност. Предвижда се и цените на въглерода да останат високи през следващите години.
  • Последно, но не и по значение, включването в CBAM на непреките емисии би изиграло важна роля за стимулиране на страните износителки към ЕС да изберат по-чисти начини за производство на електроенергия.

2. БАЦИ и CEMBUREAU не виждат реална обосновка за невключването в CBAM на непреките емисии

Макар да признава спецификата на основания на пределното ценообразуване дизайн на пазара на електроенергия в ЕС, CEMBUREAU не вижда основателна причина за забавяне на включването в CBAM на непреките емисии:

  • напълно е постижимо непреките емисии от внесени от трети страни продукти да се измерват въз основа на всепризнати норми: в случая с цимента EN-19694-3 регламентира мониторинга и отчитането и на преките, и на непреките емисии. Този EN стандарт скоро ще бъде преобразуван в ISO 19694-3 със същото покритие и методика. Много от циментовите инсталации в света вече използват базата на EN-19694-3 за отчитане на преките и непреки емисии.
  • Съгласно член 35 от проекторегламента регламентът за CBAM освен това предвижда от вносителите да се изисква да отчитат непреките си емисии през началния преходен период на CBAM, считано от 2023 г.
  • Вярно е, че заради пределното ценообразуване на европейския пазар на електроенергия, промишлените потребители в ЕС винаги понасят едни от най-високите цени на въглеродните емисии, защото цената обикновено се определя от газовите инсталации. Подобна ситуация обикновено не се наблюдава в трети страни, които потенциално биха платили за CO2 по-ниски разходи от фирмите в ЕС. Това обаче не пречи да се отчитат предвид непреките емисии от вносни продукти, защото то ще допринесе значително за изравняване на условията на конкуренция между доставчиците от и извън ЕС.
  • Освен това председателят на Комисията – Урсула фон дер Лайен – обяви в речта си за състоянието на Съюза, че дизайнът на пазара на електроенергия в ЕС ще бъде преразгледан в началото на 2023 г., „за да се отдели доминиращото влияние на газа върху цената на електроенергията”. Ако непреките емисии бъдат включени в CBAM, това планирано преразглеждане на дизайна на пазара на ЕС допълнително ще улесни пълното изравняване на разходите за непреки емисии между доставчиците от и извън ЕС.
  • Единственият методически проблем, който може да възникне при включването в CBAM на непреките емисии, е свързан с държавната помощ за непряка компенсация, получавана от определени сектори. За разлика от безплатните квоти за преки емисии подобна помощ е фрагментирана, получава се само от няколко сектора и само в определени държави-членки. Твърдото мнение на CEMBUREAU е, че подобни мерки не трябва да възпрепятстват включването в CBAM на непреките емисии за тези сектори, които понастоящем не получават компенсация за непреки разходи.

Прилагаме към настоящата позиция и Открита декларация на енергийно интензивните индустрии относно тристранните преговори за пакета „Fit for 55” .