29-ти август 2022 г.

Асоциацията на европейската циментова индустрия CEMBUREAU (www.cembureau.eu ) е решена да даде силен принос към Европейската зелена сделка, като предприеме действия по широк кръг от теми от изменението на климата до биоразнообразието и качеството на въздуха.

Пътната карта за въглеродна неутралност CEMBUREAU до 2050 г. на CEMBUREAU определя технологичните и иновационни пътища за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. в циментовата индустрия. Тези пътища обхващат цялата верига на стойността и оценяват потенциала за намаляване на CO₂ както в производствената част на дейността (производство на клинкер и цимент), така и в производството, употребата и края на живота на крайния продукт – бетона И в момента европейската циментова индустрия внедрява широк набор от технологии и иновационни проекти на всяка стъпка от процеса на производство на цимент – за допълнителна информация вижте нашата карта на текущите иновационни проекти .

Що се отнася до качеството на въздуха и емисиите на замърсители, всеки от 200-те завода за цимент в ЕС работи в съответствие с разрешително, издадено от властите в държавата-членка, следвайки принципите и разпоредбите на Директивата относно емисиите от промишлеността (IED). Европейската циментова индустрия намалява въздействието си върху замърсяването на въздуха чрез внедряването на широка гама от технологии за намаляване на емисиите като модерни устройства за филтриране на праха, затворени системи за съхранение, транспортиране и дозиране на суровини и горива, онлайн анализ на емисиите и оптимизиране на управлението на процеса, селективна некаталитична редукция (SNCR) или селективна каталитична редукция (SCR) за намаляване на емисиите от NO_X, мокри скрубери или системи за впръскване на варовик в случай на високи емисии на SO₂, системи за байпас на хлор и пр. Освен горното, положителното въздействие върху замърсяването на въздуха се дължи и на други подкрепящи декарбонизацията на сектора технологии – от разработването на алтернативни горива за заместване на изкопаемите горива в процесите на нагряване, подобрена енергийна ефективност на пещите, цименти с ниско съдържание на клинкер, иновативни свързващи вещества и иновативни бетонови решения до разработването на технологии за улавяне и съхранение/използване на въглероден двуокис, където индустрията е водеща в множество пилотни програми в Европа. Европейската циментова индустрия е голям потребител на отпадъци и отпадни продукти , като използва от тях приблизително 36 милиона тона годишно вместо горива и суровини. В ЕС секторът замества средно 50% от потреблението на топлинна енергия от изкопаеми горива с вторични материали като нерециклируеми отпадъци или отпадъци от биомаса. Когато отпадъците се внасят в циментовите пещи за производство на клинкер (междинен продукт на цимента), органичният им компонент осигурява топлина в пещта, а минералните негорими елементи се рециклират и стават част от клинкера, благодарение на т. нар. “съвместно третиране ”.

Затова съвместното третиране е абсолютно устойчиво екологично решение за третиране на отпадъци, от което няма остатъци и което укрепва кръговата икономика. Нещо повече, това използване на горива от отпадъци и отпадъчна биомаса е ключово за циментовата индустрия в намаляването на емисиите на CO₂ и подкрепата на нашата визия за въглеродно неутрална Европа до 2050 г. Важно е да се отбележи, че използването на алтернативни горива в циментовата индустрия намалява зависимостта на изкопаеми горива.

CEMBUREAU вярва, че IED и BREF подобряват екологичните резултати в цяла Европа, защото техният подход е гъвкав, фокусира се върху непрекъснати подобрения и разглежда холистично местните екологични проблеми. Това напълно съответства на резултата от оценката на IED, където беше признато, че цялостната структура на IED изглежда функционира добре и че директивата има значителна добавена стойност за ЕС.

Затова CEMBUREAU счита, че съществуващата IED дава добри резултати и в това отношение бихме подкрепили козметични поправки, които биха насърчили подход на сътрудничество между заинтересованите страни, навременни процедури за издаване на разрешителни и надлежно отчитане на усилията за декарбонизация на индустриите и тяхното взаимодействие с IED.

1. Секторният обхват на IED следва да се уточни, за да се избегнат различни тълкувания от оператори и органи

CEMBUREAU счита, че трябва да се внесе повече яснота по отношение на включването на някои допълнителни сектори в IED. Терминът „строителни полезни изкопаеми”, използван в т. 48 на чл. 3 като изключение от разширяването на обхвата, не е ясно дефиниран. Това може да доведе до различно тълкуване от властите или операторите и последващо объркване при прилагането на директивата.

Добивът на суровини за производство на цимент като варовик, креда, мергел, шисти и глина не изисква енергоемък процес и не се използва топлинна енергия, което не води до значително въздействие върху нивата на замърсяване на въздуха, почвата и водите. Горният добив е от открити кариери и процесът обикновено включва пробиване на скали, взривяване, изкопаване, изтегляне и раздробяване. След първичното раздробяване суровините се транспортират до циментовия завод за съхранение и последваща подготовка.

Следвайки концепцията, обяснена в оценката на въздействието на ЕК, където се счита, че кариерите са изключени от разширяването на обхвата на IED, тъй като освен по други причини те са свързани с по-малко екологични проблеми в сравнение с другите видове добивни дейности, ние сме убедени, че кариерите на суровини за производство на цимент също ще бъдат изключени от разширяването на обхвата и това ще бъде ясно описано в преработената IED.

Затова ние предлагаме в т. 48 на чл. 3 терминът „строителни полезни изкопаеми“ да се замени с термина „полезни изкопаеми, използвани за производството на строителни материали“ , за да се изясни, че добивът на суровини за производството на цимент не попада в обхвата на директивата поради липсата на значително въздействие върху околната среда.

2. Изискванията към органите да определят възможно най-строгите гранични стойности на емисиите са непропорционални и пренебрегват специфичните характеристики на IED инсталациите

В CEMBUREAU сме силно разтревожени от замяната на чл. 15, ал. 3 и задължението на властите да определят възможно най-строгите стойности за допустими емисии. Това предложение на практика подкопава Севилския процес, при който обхватите на най-добрата налична техника (НДНТ) се обсъждат обстойно от представители на държавите-членки, индустрията и НПО. Въз основа на този съвместен подход се определят широко приетите за прилагане граници на емисиите в зависимост от специфичните характеристики на всяка инсталация. Понастоящем разлики като експлоатацията, използваните в процеса суровини, проектът и разположението на инсталацията водят до различни граници в рамките на обхвата на НДНТ.

С прилагането на предложената разпоредба всеки оператор ще бъде задължен да извърши оценка на осъществимостта за всеки замърсител, която е много трудоемка и която след това ще трябва да се оцени от компетентните органи. Този процес ще доведе до значително удължаване и утежняване на процедурата за издаване на разрешително, без същевременно да има ясна добавена стойност за околната среда. Освен това задаването по подразбиране на най-строгата възможна гранична стойност на емисиите не отчита аспекта на ефективността на ресурсите и ефекта между различните среди, което означава, че намаляването на емисиите на един замърсител може да има обратен ефект върху друг замърсител. Това е много важно особено в светлината на допълнителните енергийни нужди на промишлени сектори като цимента, необходими за постигането на техните цели за декарбонизация.

И накрая, засега не е ясно кога тази нова разпоредба ще влезе в сила. Това означава, че веднага щом новата директива бъде транспонирана в националното законодателство, компетентните органи ще трябва да приложат тази разпоредба към сектори, за които техният BREF все още не е преразгледан и за които тази разпоредба не е взета предвид при определянето на обхвата на НДНТ, решен по време на Севилския процес.

3. Определяне на задължителни граници за рисковете за енергийната ефективност, възпрепятстващи усилията за контрол на емисиите на замърсители

Допълнително ни тревожи въвеждането на чл. 15, ал. 3а и заличаването на чл. 9, ал. 2, свързани с граничните стойности на екологичните показатели и изискванията за енергийна ефективност. Задължението за определяне на граници за енергийна ефективност е много проблематично по много причини. Първо и най-важно, потреблението на енергия от дадена инсталация обикновено се увеличава от използването на техники за намаляване на емисиите чрез контрол на емисиите, от използването на рециклирани материали/горива и от използването на техники за декарбонизация. Както е описано в Пътната карта за въглеродна неутралност до 2050 г., ние очакваме потреблението на електроенергия в циментовите заводи да се удвои след включването на технологията за улавяне на въглерод. Освен това технологичните публикации на Европейската академия за изследвания в областта на цимента (ECRA) обясняват, че по-ниските гранични стойности на емисиите на прах изискват повече електрическа мощност за сепарация на праха, а намаляването на други компоненти (като NO_X или SO₂) изисква допълнителни блокове, които потребяват електричество. Определянето на граница на енергийната ефективност ще бъде контрапродуктивно за усилията на инсталацията в амбицията за нулево замърсяване, кръговата икономика и целите за въглеродна неутралност.

В допълнение, мониторингът и контролът на изискванията за енергийна ефективност се различават фундаментално от контрола на емисиите, който обикновено е лесен и се извършва от подходящи измервателни устройства. Факт е, че измерването на енергийната ефективност се извършва единствено чрез използване например на масови и топлинни баланси, свързани с производството и потреблението на ресурси на всяка инсталация. Трудно е да се разбере как властите всъщност могат да следят този процес.

На последно място, но не по важност, трябва да се отчете, че сегашното повишаване на разходите за енергия и Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) по естествен път принуждават фирмите компаниите/инсталациите спешно да търсят стимули и оптимизиране на енергийните разходи. В това отношение дългосрочният процес на изготвяне и прилагане на законодателна разпоредба винаги ще изостава от реалните практики на място.

4. Преразглеждането на IED предлага възможност за справяне с непредвидени проблеми и развития. Преразглеждането на IED е много добра възможност да се обмисли добавянето на разпоредби, свързани с непредвидени проблеми като възникналите наскоро след нахлуването в Украйна.

Заради кризата с природния газ се наблюдават сериозни смущения в подаването на вода за амоняк/карбамид, тъй като за производството им се използва природен газ. Подаването на вода за амоняк/карбамид е от съществено значение за контрола на емисиите на NO_X в циментовите заводи, а оттам и за съответствието с разрешителните по IED.

За такива екстремни случаи и в случай на важна необходимост от поддържане на енергоснабдяването би било изключително полезно IED да включва разпоредба, която би позволила на държавите-членки временна и специфична за обекта дерогация от границите на емисиите, когато операторът не е в състояние да спази тези граници поради прекъсване на доставките. Подобна разпоредба вече съществува за горивните инсталации в чл. 30, ал. 5.

5. Преразглеждането на IED трябва да вземе предвид решенията на Европейския съд по отношение на уточнени въпроси (граници на инсталация)

Дефиницията на термина „инсталация” повдигна въпроси дали някои части от инсталацията са част от инсталацията или не. Тези въпроси относно границите на инсталация бяха изяснени от Европейския съд (ECJ 9.6.2016, C-158/15, EPZ; ECJ 29.4.2021, C-617/19 Granarolo) със следния резултат: за пряко свързани се считат само тези дейности, които са от съществено значение за извършване на дейностите в обхвата на директивата и имат специфична и отличителна форма на интегриране в тези дейности. Струва си да се отбележи, че тези уточнения първоначално бяха публикувани по отношение на директивата за търговия с емисии. Тъй като обаче терминът „инсталация” се прилага по същия начин в директивата относно емисиите от промишлеността, за тази директива констатациите на Съда на ЕО трябва да се разглеждат по същия начин. Затова констатациите на Съда на Европейските общности следва да бъдат взети предвид при преразглеждането на директивата относно емисиите от промишлеността , за да се осигурят ясни разпоредби и да се гарантира еднакво и последователно транспониране. Освен това е необходимо да се добави преходна разпоредба, за да се гарантира правна сигурност за оператора на инсталацията, когато границите на инсталацията не са ясни.

6. IED не трябва да обхваща парниковите газове (ПГ), които вече са обхванати от СТЕ на ЕС

И накрая, CEMBUREAU подкрепя подхода на Комисията да не включва корекции в чл. 9.1. СТЕ на ЕС е подходящият инструмент за контрол на емисиите на парникови газове. Наистина би било неуместно те да се регулират и от IED, и от СТЕ на ЕС, тъй като двете използват различни подходи за регулиране: IED разчита на идентифицирането на най-добрите налични техники (НДНТ), които са технологии за рентабилно подобряване на околната среда, докато СТЕ на ЕС базира квотите на изчисления показател за ефективност.

Като пазарен механизъм СТЕ на ЕС позволява на индустрията да намери най-подходящата технология за намаляване на емисиите, някои от които може да не са налични в цяла Европа и които следователно не могат да бъдат обхванати от подхода за НДНТ на Директивата IED.  Например въвеждането на някои технологии като използване или съхранение на въглероден двуокис (CCU/CCS) ще изисква координация между Комисията, държавите-членки и няколко индустрии, защото изискват създаването на специална инфраструктура за CO₂.

Затова CEMBUREAU настойчиво подкрепя подхода на Комисията да не включва ПГ в обхвата на IED.