С официално писмо до Министър-председателя на Република България, Министъра на икономиката и индустрията, Министъра на енергетиката, Министъра на финансите и Министъра на околната среда и водите, БАЦИ изрази следната позиция относно цените на енергията и проведения съвет „Енергетика” на ЕС от 09.09.2022 г.
В настоящата ситуация на европейските енергийни пазари в повечето държави-членки, включително в България, цените на електричеството се повишиха десетократно спрямо миналата година. Подобни високи ценови равнища утрояват себестойността на производството на цимент в ЕС [1] . Това идва на фона на вече значително увеличените цени на други енергоносители и представлява пряка и непосредствена заплаха за операциите в цялата европейска циментова индустрия. Ако не се предприемат спешни мерки на европейско и национално ниво, настоящите цени на енергията ще доведат до повсеместно затваряне на заводи в целия ЕС, което ще породи криза в строителната верига на доставките.
На този фон без забавяне могат да се предприемат множество конкретни действия в подкрепа както на енергоемките сектори, така и на домакинствата. В краткосрочен план БАЦИ и CEMBUREAU подкрепят следните мерки:
- Всички налични източници за производство на електричество трябва да се използват за увеличаване на енергийните доставки.
- Незабавно трябва да се предприемат енергийни мерки включително таван на цените на енергията, които да облекчат енергийните пазари и да намалят цените за бизнеса и домакинствата.
- Съвместното третиране в циментови пещи трябва да се стимулира активно: използването на нерециклируеми отпадъци и отпадъци от биомаса в производството на цимент („съвместно третиране”) е вече налично решение, което намалява зависимостта от вносни изкопаеми горива и подпомага декарбонизацията на производството на цимент. То трябва да се подкрепи от насочени мерки на европейско ниво. На национално и местно ниво властите трябва да се стремят да пренасочват нерециклируемите отпадъци и отпадъците от биомаса към циментовите пещи, а не към депониране или изгаряне.
Освен това трябва спешно да се обмислят следните мерки:
- Правилата за проектиране на пазара на електроенергия включително механизма за определяне на пределна цена, трябва да се променят така, че да се предотврати по-нататъшно увеличение на цената на електроенергията в бъдеще.
- Циментовият сектор трябва да се включи като допустим за финансова компенсация съгласно Указанията за непряка държавна помощ по СТЕ на ЕС. Критерий за допустимост трябва да е електрическата интензивност. Паралелно с това непреките емисии трябва да се включат в Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) на ЕС.
- В целия ЕС трябва да се подкрепи широкомащабното внедряване на възобновяема енергия чрез по-бързи мерки за издаване на разрешителни и изграждане на мрежова инфраструктура (включително директни мрежови връзки към промишлени обекти).
- Темпът на климатичния план на ЕС („Fit for 55“) трябва да се запази, а въглеродните Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) трябва да се приложи своевременно. Данни на Евростат показват, че вносът на цимент в ЕС е нараснал значително (+300% за пет години, +54% само през 2021 г.) – тенденция, която продължава и през първите три месеца на 2022 г. (+47% спрямо същия период на 2021 г.). Това нарастване на вноса на цимент в ЕС допълнително подчертава необходимостта от бързото прилагане на CBAM. Паралелно с това продължаващата подкрепа за революционни технологии като улавяне, използване и съхранение на въглерод (CCUS) играе критична роля за декарбонизирането на индустрията.
В БАЦИ имаме готовност да продължим да работим с политиците за конкретни решения в подкрепа на циментовата индустрия, която е в основата на изграждането на енергийно ефективни домове и жизненоважна инфраструктура с цел постигане на въглеродна неутралност.
Също така, На 9-ти септември съвет „Енергетика” (министрите на енергетиката) на ЕС се срещна, за да обсъди мерки за справяне с извънредното увеличение на цените на енергията. Не се приеха решения с незабавно действие, но държавите-членки поискаха от Комисията да представи предложения до средата на септември. Следващите препратки към предложенията на Комисията са от неокончателни документи на Комисията, но дават указания за възможния вид и съдържание на мерките.
От Комисията беше поискано да представи предложения в следните области:
- Налагане на таван на приходите на инфрамаргиналните производители на електрическа енергия и въвеждане на солидарен принос от фирмите за изкопаеми горива
Комисията предлага граница на печалбата от 200 евро за MWh за производителите на електричество. С мярката Комисията цели да се намали въздействието, което технологията за определяне на маржа на пазара на електроенергия (предимно газови електроцентрали) оказва върху приходите на други производители с по-ниски пределни разходи (напр. възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия)[2]. Освен това печалбата над тавана ще се използва за подкрепа на потребителите. От изготвените дотук текстове от Комисията не става ясно при какви условия фирмите могат да се възползват от такава подкрепа (в един текст дори изрично е изключена подкрепата за потребители, различни от домакинствата) и как ще се прилагат правилата за държавна помощ. Една от системите, които Комисията обмисля, са търгове (организирани на ниво държава-членка), в които промишлените потребители могат да подават оферти за сумата на финансовата компенсация, която ще им е необходима, за да намалят потреблението на електроенергия. - Спешна и временна намеса за ограничаване на влиянието на цените на газа; това може да включва таван на цената на газа
Налагането на таван на цените на газа е може би най-спорният въпрос в дискусиите в Съвета. Държавите-членки са разделени, а Германия е тази, която най-настойчиво предупреждава срещу таван на цените, тъй като това би застрашило сигурността на доставките на газ за регионите с по-високи цени. Има също така дискусия за въвеждане на таван на цените само за газа от Русия, защото ако се наложи таван на всички трети страни, това застрашава сделките за LNG и политическите отношения със САЩ, Египет, Катар и Азербайджан. Положителен елемент в дебата е, че държавите-членки са потвърдили, че газохранилищата в ЕС вече са запълнени на 83%. - Стимулиране на намаляването на потреблението на електричество в целия ЕС
Комисията предлага задължителна цел от 5% намаление на нетното потребление на електричество през пиковите часове. Комисията оценява потенциала на индустрията да премести част от производствените си процеси извън часовете на пиково потребление. Ние разбираме, че повечето циментови фирми имат договори за закупуване на енергия, които вече включват разпоредби, изискващи някои от стъпалата на производствения процес (напр. смилане) да функционират извън пиковите часове. Ние насърчаваме фирмите и националните асоциации да поемат ангажимент пред правителствата си въз основа на съществуващите специфични договори за закупуване на енергия (фирми) или рамкови договори за закупуване на енергия (търговски асоциации) (моля, уверете се, че са спазени разпоредбите на законодателството за конкуренцията). - Разработване на спешни инструменти за ликвидност за производителите на енергия
Производителите на енергия намаляват риска, като заемат къси позиции на пазарите на фючърси, преди да продадат електроенергията. Това обаче изисква от тях да осигурят обезпечение и повечето регулатори налагат това обезпечение да е кешово (съвсем малко държави в ЕС позволяват банкови гаранции). И така, докато нарастващите цени на енергията осигуряват високи приходи на производителите на електричество, изискванията за обезпечение водят до проблеми с ликвидността. Предложенията на Комисията вероятно ще включат приемане на по-широк набор от активи като обезпечение и разширяване на държавните гаранции.
Забележки от БАЦИ и CEMBUREAU, освен изложеното по-горе относно цените на енергията:
- Ние сме удовлетворени, че съвет „Енергетика” признава натиска, оказван от нарастващите цени на електроенергията и газа върху инфлацията и икономиката на ЕС и застрашаващ конкурентоспособността на европейските фирми;
- Ние обаче не виждаме усещане за неотложност: с цени на енергията, които се увеличават ежедневно (десетократно в някои държани) производствените разходи на циментовата индустрия понастоящем са увеличени трикратно и няма перспектива за низходяща тенденция;
- Необходими са спешни действия от страна на ЕС и националните правителства, но резултатът от съвет „Енергетика” съвет поражда сериозни опасения, които, ако не бъдат разгледани спешно, ще доведат до затваряне на заводи и ще засегнат дългосрочната жизнеспособност на целия сектор;
- Вместо таван на цените на електричеството ЕС избира непряка мярка под формата на ограничение на приходите на производителите на енергия с последващо разпределение към потребителите на разликата между тавана и реалната цена на електроенергията; предлаганата мярка не осигурява незабавно облекчение за индустрията ; освен това условията, при които ще се извършва разпределението на тази свръхпечалба между потребителите, все още са много неясни и както са неясни и правилата за държавна помощ;
- Същото важи и за солидарния принос, който ще се изисква от производителите на изкопаеми горива и ще се използва за финансиране на намалени сметки за енергия за уязвими домакинства и предприятия и/или за подпомагане на по-бързото преминаване към зелена енергия. Предлаганата мярка се нуждае от подходяща правна рамка и ясни условия за предоставянето на подкрепа. Това ще изисква време, което в настоящата криза липсва;
- Сходни въпроси възникват около призива за координирани усилия за намаляване на пиковото потребление на енергия; ние разбираме, че Комисията обмисля държавите-членки да организират търгове, в които промишлените потребители да подават оферти за размера на необходимата им финансова компенсация, за да намалят потреблението; разработването на подобна система изисква време, защото налага оценка на ролята на съществуващите договори за закупуване на енергия в различните държави-членки и размера, до който предоставената компенсация се нуждае от разрешение за държавна помощ (което също отнема време);
- Честото позоваване на прилагането на правилата за държавна помощ в предходните точки е от особено значение за циментовия сектор, тъй като твърде често и твърде лесно се прави кръстосано позоваване на допустимостта съгласно Насоките за държавна помощ за непряка компенсация по СТЕ. Циментовият сектор обаче не отговаря на изискванията на тези насоки заради критерия за интензивност на търговията въпреки че е сред секторите с най-висока електроинтензивност; интензивността на търговията не е от значение при вземането на решение за финансова компенсация в настоящата енергийна криза;
- Ние разбираме, че таванът на цените на газа рискува да засегне сигурността на доставките и създава политически предизвикателства, свързани с трети държави, особено такива, които са предложили подкрепа за доставка на LNG, но подобен таван би имал последващо ограничаващо въздействие върху нивото на цената на електроенергията, с която е свързан, което е положително. Едно по-ясно и предпочитано решение би било разделяне на цените на газа и електроенергията, но ние сме наясно, че това ще бъде част от една по-мащабна реформа на пазара на електроенергия, предшествана от оценка на въздействието.
По темата, на ниво ЕС е изпратено и писмо от 13.09.2022 г. до Заместник-председателят на Европейската комисия Маргрете Вестагер и редица други комисари, с настояване да се отговори на необходимостта от спешна помощ за циментовия сектор при настоящите обстоятелства, като предлагаме:
- включване на циментовия сектор в приложение I към насоките за СТЕ за непряка компенсация;
- въвеждане на бърза процедура за одобрение на държавна помощ за индивидуални уведомления от държавите-членки за национални мерки в подкрепа на циментовата промишленост в тези времена на енергийна криза.
Прилагаме към настоящата позиция и съвместно Изявление на енергийно интензивните индустрия върху последствието на извънредният енергиен съвет на 9 септември 2022 г.
[1] В производството на един тон цимент се влагат около 110 kWh електричество. Затова, с цени на енергията, които в много държави-членки сега са между 700-1000 евро за MWh, разходите за електричество възлизат на 70-110 евро за тон цимент, което утроява себестойността на продукцията.
[2] Държавите-членки могат да изключат от тавана на приходите електроцентралите на въглища и петрол, ако цената на антрацитните въглища и суровия петрол е увеличила производствените им разходи над 200 EUR/MWh.
Оригиналът на изпратеното писмо може да прочетете тук, а обща декларация от бизнесът с високо-енергоемко производство може да се намери тук.