Изместване на въглеродни емисии в циментовия сектор

Изместване на въглеродни емисии в циментовия сектор Carbon leakage in the cement industry

БАЦИ изрази следната позиция до МОСВ за предоставяне на информация (доказателства) относно изтичането на въглерод в циментовия сектор, която да се използва в подкрепа на позицията на страната по отношение на Механизма за справедлив преход (МСП).

Според дефиницията на ЕС изтичането на въглерод се отнася до ситуацията, в която поради съображения за разходи, свързани с политиките в областта на климата, предприятията в определени индустриални сектори или подсектори преместват производството си в други държави с не толкова строги ограничения по отношение на емисиите. Това може да доведе до увеличаване на общите емисии на тези предприятия в световен мащаб, което намалява ефективността на политиките на ЕС за намаляване на емисиите, като същевременно понижава и производството на енергоемките европейски компании поради загуба на пазарен дял. Критериите, които определят излагането риска от изтичане на въглерод, са интензивността на емисиите

и интензивността на търговията на сектора с трети държави

.

Циментовият сектор е един от секторите с най-високата интензивност на емисии в ЕС и е изложен на висок риск от изтичане на въглерод, който факт е признат в Делегираното решение 2019/708 на Европейската комисия. Това е причината индустрията да има право на безплатни квоти. Въпреки това, вносът на цимент в ЕС е нараснал със 113% през последните 5 години, а коефициентът на интензивност на търговията е близо 10%.

Рискът от изтичане на въглерод е още по-висок в България. Според данните на Националния статистически институт интензивността на търговията с цимент в България е 2-3 пъти по-висока от средния за ЕС фактор, както е показано в следващата таблица.

Интензивност на търговията с цимент в България 2015 2016 2017 2018 2019 I-VI 2020
21% 25% 28% 17% 22% 29%

В цялата ни комуникация с Европейската комисия и с МОСВ на национално ниво, винаги сме изразявали позицията, че секторът е изложен на изтичане на въглерод, особено в гранични страни като България, като това се подкрепя и от статистическите данни: в България вносът се е увеличил от 312 хил. тона през 2014 г. до 368 хил. тона през 2019 г. и се очаква да надвиши 430 хил. тона през 2020 г. (35% увеличение на вноса през 2020 г. към м. юни тази година спрямо същия период на миналата година) и ще съответства на около 20% от вътрешния пазар.

Изтичането на въглерод под формата на внос се случва в България, въпреки факта, че българската циментова индустрия прилага най-добрите налични технологии с висока енергийна ефективност, висока степен на използване на алтернативни горива, като всичко това е в резултат на направени значителни инвестиции. Поради високия внос индустрията страда от ниска степен на използване на мощностите (по-малко от 50% като се изключва износът) и бе принудена да затвори 2 от 5-те циментови завода в България (Вулкан цимент и Плевенски цимент).

Освен растящ внос, наблюдаваме и засилено изграждане на капацитет в съседни на ЕС трети страни. Според проучване на ПрайсУотърхаусКупърс  („Компенсация за непреки разходи по СТЕ на ЕС за циментовата индустрия в ЕС“, ПрайсУотърхаусКупърс Стратегии и анализи 2019 г.), в съседни на ЕС страни капацитетът за производство на цимент ще продължи да се увеличава. Например, нови мощности с капацитет за приблизително 20 до 40 милиона тона ще бъдат изградени в Турция през 2010 г. – 2025 г. Оползотворяването на капацитета в тези страни варира между 40% и 60%, като за периода от 2018 г. до 2025 г. се очаква свръх капацитет от 70 милиона тона (което се равнява на 40% от производството в ЕС) в трети страни. Свръх капацитетът в съседните държави може да варира значително в зависимост от бързите промени в местното търсене поради политически или икономически сътресения. Неотдавнашната икономическа криза в Турция е един такъв пример и ние наблюдаваме нарастващ износ от тази страна. Заплахата за България е лесно разбираема, тъй като Турция е съседна страна и три турски циментови завода са разположени близо до българската граница. Неблагоприятната позиция от гледна точка на разходите, в която е поставена българската циментова промишленост спрямо вноса, се влошава още повече и заради високите непреки разходи, които индустрията търпи поради разходите за европейски квоти, включени в цената на електроенергията от въглищните централи, които участват в българския енергиен микс.

В контекста на комуникацията относно изтичането на въглерод заслужава да се отбележи, че в последните си Насоки за държавна помощ относно компенсиране на непреки разходи, Европейската комисия е определила риска от изтичане на въглерод като изместване на продукция от ЕС към други страни с по-ниски амбиции за намаляване на емисиите или замяна на продукти от ЕС с по-интензивно въглероден внос. Този въпрос касае особено силно българския пазар на цимент, тъй като внасяният от трети страни цимент е силно въглеродно-интензивен (най-вече цимент CEM I с повече от 95% клинкер, който е въглеродно-интензивният компонент на цимента).