Трансформиране на Фонда за иновации по СТЕ и създаване на фонд за декарбонизация на циментовата индустрия
Позиция и препоръки на БАЦИ и CEMBUREAU
Екзекутивно обобщение
Следващите 10-15 години са от решаващо значение за внедряването на технологии с нулеви нетни емисии и по-мащабното им използване. Както се подчертава в доклада „Драги” за бъдещето на европейската конкурентоспособност, голяма част от инвестициите за декарбонизация на промишлените сектори днес нямат ясен бизнес аргумент. Затова обществената подкрепа е от ключово значение за намаляване на риска от тези инвестиции. CEMBUREAU има основно три препоръки в това отношение:
- Фондът за иновации по СТЕ на ЕС трябва да се преобразува във фонд за Внедряване на чисти технологии, за да се засили способността му да подкрепя внедряването на технологии с нулеви нетни емисии и да се справи с рисковете, поети от „първопроходците“.
- Съгласно препоръките на доклада„Драги” относно целевото насочване на приходите от СТЕ е от решаващо значение да се създаде „фонд за декарбонизация на цимента“, който да използва повторно приходите, които циментовият сектор ще донесе чрез СТЕ на ЕС, за да подкрепя осъществяваните в сектора мащабни проекти за декарбонизация.
- Политиците трябва да гарантират,че 100% от приходите от СТЕ се изразходват за климата. Освен това националните правила за държавна помощ и европейските инструменти за финансиране следва да са по-добре координирани по отношение на допустимостта, обхвата (CAPEX &OPEX) и графика за изпълнение чрез създаването на процедура за подаване на проекти „на едно гише“.
Тези предложения се основават на съществуващото законодателство, свързано със СТЕ, и могат да бъдат приложени като част от предстоящата Сделка за чиста промишленост.
През май 2024 г.Европейската циментова асоциация CEMBUREAU публикува своята Актуализирана пътна карта за нулеви емисии ,очертаваща климатичните амбиции на сектора по веригата на стойността на цимента и бетона. Пътната карта преразглежда климатичните амбиции на сектора в хоризонтите 2030, 2040 и 2050 г. в светлината на текущите инвестиции за декарбонизация в сектора. Като едно от задължителните условия за успешно реализиране на амбицията на сектора тя идентифицира в частност увеличаването на финансовата подкрепа за инвестиции за декарбонизация.
В това становище ние разработваме промените, които могат да се въведат във Фонда за иновации по СТЕ на ЕС, за да подкрепят инвестициите за декарбонизация в енергоемки индустрии като циментовата.
Текущо състояние на финансовите инструменти
Декарбонизацията на циментовия сектор в ЕС навлезе във фазата си на внедряване. Това изисква значителни инвестиции в технологии с нулеви нетни емисии, което включва и преобразуващи индустриални технологии за декарбонизация, и революционни технологии като улавянето на въглерод. Това са значителни инвестиции за всеки циментов завод.1
Следващите 10-15 години са от решаващо значение за внедряването на подобни технологии с нулеви нетни емисии и по-мащабното им използване. Публичното финансиране е от съществено значение за подкрепата им по следните причини:
- Както се подчертава в доклада „Драги” за бъдещето на европейската конкурентоспособност, голяма част от инвестициите за декарбонизация на промишлените сектори нямат ясен бизнес аргумент. Затова обществената подкрепа е предпоставка за намаляване на риска от тези инвестиции.
- Обществената подкрепа помага да се преодолее значителната финансова пропаст между настоящите практики и приемането на революционни/нетно нулеви технологии, като подпомага намаляването на разходите за подобни технологии и икономиите от мащаб.
- Подобни чисти технологични решения позволяват дълбоко намаляване на CO2 в даден завод със значително въздействие върху общите емисии на страните от ЕС (в случая на CO2 -интензивните сектори като цимента).
- Една добре насочена публична подкрепа би позволила инвестиции във веригите на стойността в Европа,стимулирайки по този начин конкурентоспособността на европейската индустрия.
За разлика от това, енергоемките сектори се възползват само от ограничен брой финансови инструменти в подкрепа на техните инвестиции за декарбонизация:
- Фондът за иновации по СТЕ на ЕС частично финансира значителен брой проекти в енергоемки сектори (включително цимента) и е от решаващо значение за подкрепата на инвестиции в нулеви нетни емисии. Неговите бенефициенти обаче са много и резултатите от последните покани за финансиране подчертаха риска безвъзмездните средства да бъдат разпокъсани между голям брой сектори и цели.
- Други механизми за финансиране могат да подкрепят някои инвестиции, но поради естеството си са по-малко достъпни или защото са ограничени във времето (Фондът за възстановяване и устойчивост изтича в края на 2026 г. с малко или никакво финансиране,предвидено за проекти за улавяне на въглерод), фокусирани са главно върху енергетиката (Фонд за модернизация, който също има силен регионален компонент,защото се прилага само за 13 държави членки с по-ниски доходи) или са ограничени само до конкретни региони в държавите членки (Фонд за справедлив преход, Европейски фонд за регионално развитие, Кохезионен фонд). Фондовете на ЕС за научни изследвания (напр. Horizon Europe) също са полезни, но са насочени по-скоро към научни изследвания и иновации, отколкото към промишлено внедряване.
- Държавната помощ може да е инструмент за частично финансиране на големи инвестиции за декарбонизация, но сама по себе си не е европейски инструмент. Освен това клаузата за съпоставка във Временната рамка за държавна помощ изисква проектите да обхващат няколко региона с ниски доходи, което за много технологични проекти с нулеви нетни емисии е непреодолимо препятствие.
- Някои допълнителни инструменти за финансиране на ЕС може да подкрепят развитието на инфраструктура с нулеви нетни емисии (напр. тръбопроводи за CO2 през Механизма за свързване на Европа) –което е абсолютно критично – но не са насочени към индустриалните сектори.
Подобни ограничени и неадекватно структурирани фондове контрастират със ситуацията в други сектори като например енергетиката, които се радват на продължителна подкрепа от различни инструменти за финансиране на национално и европейско ниво. Това се случва в момент, когато основните конкуренти на ЕС стартират значителни схеми за подпомагане на местните си индустрии в глобалната надпревара за чисти технологии.
1. Превръщане на Фонда за иновации по СТЕ във фонд за внедряване на чисти технологии
CEMBUREAU настойчиво препоръчва съществуващият Фонд за иновации по СТЕ да се преобразува в адекватен фонд за внедряване на чисти технологии. Като истински европейски инструмент за финансиране, фондът за иновации по СТЕ предоставя общо европейска подкрепа, като по този начин избягва фрагментиране на вътрешния пазар на ЕС,каквото може да възникне при държавна помощ. Освен това, като използва директно приходите от СТЕ, фондът за иновации по СТЕ не изисква пряко прибягване до националните бюджети.
Първата значителна промяна, която трябва да се внесе във Фонда за иновации по СТЕ, е той да се превърне в адекватен фонд за„внедряване“. Систематичното изискване за „иновационен аспект“ противоречи на фазата на внедряване, в която в момента се намират циментовият сектор и други енергоемки индустрии. В CEMBUREAU сме удовлетворени от добавянето по време на преразглеждането през 2023 г. към член 3, буква аа) на Делегирания регламент относно Фонда за иновации на уточнението, че неговите оперативни цели обхващат също „(…) проекти, които са достатъчно зрели и имат значителен потенциал за намаляване на емисиите от парниковите газове и са насочени към по-мащабното използване на иновативни технологии, процеси или продукти за постигане на широкото им търговско разпространение в целия ЕС“. В член 11 от същия Делегиран регламент, който третира критериите за възлагане, степента на иновация спрямо най-новите технологии обаче все още се споменава като един от критериите за оценка.
Препоръка на CEMBUREAU
Заедно с ребрандирането на Фонда за иновации по СТЕ като фонд за внедряване на чисти технологии CEMBUREAU предлага привеждане в съответствие на член 11 от Делегирания регламент с формулировката в член 3(аа), както следва: |
Второ, сегашната конструкция Фонда за иновации по СТЕ ограничава способността му да поддържа внедряването на технологии с нулеви нетни емисии и да се справя с рисковете, поети от „първопроходците“.
- Разпределението на средствата от Фонда за иновации по СТЕ не е динамично. Безвъзмездната помощ е фиксирана сума въз основа на изискванията, установени в ранните проучвания за осъществимост на проекти и не може да еволвира с времето. Известно ниво на гъвкавост обаче е необходимо, за да се отчитат по-адекватно предизвикателствата пред проектите, които често са изложени на външни разходни фактори извън техния контрол (напр. колебания в цените на електроенергията или водорода, разходи за транспортиране и съхранение на CO2 и др.). Окончателният размер на безвъзмездната помощ по същество трябва да се базира на реалните оценки на разходите, определени след завършване на пред-проектните проучвания (FEED).
- Освен това при сключването на договор за безвъзмездни средства е необходимо по-реалистично определение на сроковете. Това е особено важно за подобни „първи по рода си“ проекти, при които сложните вериги на стойността тепърва ще се дефинират и задават.
- Настоящата 5-годишна времева рамка не отчита тази сложност и следва да се удължи до най-малко 7 години, като същевременно позволява известна гъвкавост за справяне със забавянията по цялата верига на стойността на управлението на въглерода,които са извън контрола на разработчиците на проекти.
- Фондът за иновации е предназначен да подкрепя до 60% от съответните разходи на даден проект, но на практика дефиницията на съответните разходи е много тясна и не е съгласувана с инструментите за финансиране (напр. дефиницията на съответните разходи по Фонда за справедлив преход не е същата като при Фонда за иновации).
Препоръка на CEMBUREAU
CEMBUREAU предлага адаптиране на Делегирания регламент по отношение на функционирането на Фонда за иновации по СТЕ така, че да включва:
|
2. Създаване на специален фонд за декарбонизация на цимента
Освен това CEMBUREAU смята, че трябва да се създаде специфичен „фонд за декарбонизация на цимента“, който да използва повторно приходите, които циментовият сектор в ЕС ще донесе чрез СТЕ на ЕС. Подобен подход на насочване на приходите към промишлените сектори е специално препоръчан в доклада „Драги”, който призовава за секторни подходи за признаване на спецификите на различните енергоемки сектори.
Макар да стимулира ефективно намаляването на въглеродните емисии, финансовата тежест на СТЕ на ЕС за промишлените сектори в ЕС е значителна и през следващите години ще се увеличи с постепенното премахване на безплатните квоти като част от прилагането на механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ). През следващите десет години до 2034 г. се очаква циментовата промишленост на ЕС да плати между 80-100 милиарда евро в права за СТЕ. Заедно със стоманата циментът вероятно ще бъде най-значимият фактор за приходите от СТЕ при въвеждането на МКВЕГ. Осигуряването на предварителни квоти от тези приходи в конкретен фонд за декарбонизация на цимента би донесло значителни ползи:
- Пренасочването на приходите от СТЕ обратно към индустриите, които допринасят за СТЕ, би засилило прехода в тези индустриални сектори.
- Стратегията за реинвестиране ще подкрепи и целите на индустриалната политика на ЕС чрез насърчаване на иновациите, създаване на работни места и насърчаване на икономическия растеж в рамките на блока.
- Това ще гарантира промишлена конкурентоспособност и европейско лидерство в необходимите за прехода революционни технологии.
- Разработването на специфичен фонд за цимента е оправдано, защото сегашните много секторни схеми предвиждат сравнение между проекти с напълно различни структури на разходите и технологични опции, което не позволява справедлив конкурентен тръжен процес.
- По дефиниция Фондът за иновации по СТЕ покрива само CAPEX, докато оперативните разходи са особено важни за дружествата особено за революционни технологии като улавянето на въглерод. Тези оперативни разходи могат да се покрият с допълнително прибягване до Договори за разлика.
Най-важното е, че последното преразглеждане на Директивата за СТЕ на ЕС вече предвижда, че безплатните квоти, които повече няма да се предоставя на секторите по МКВЕГ, трябва да се насочат към Фонда за иновации по СТЕ и то приоритетно към тези сектори2 включително посредством евентуални специални покани за финансиране3. Идеята за осигуряване на предварителни квоти също е включена в Директивата4 . Ето защо логиката на подсигуряването на предварителни квоти от приходите от СТЕ в подкрепа на декарбонизацията на секторите на СТЕ вече е добре призната. По подобен начин докладът „Драги” призовава „непрекъснатият поток приходи от СТЕ и евентуално МКВЕГ да се инвестират в EIIs“, като отбелязва, че „в частност е необходимо увеличаване на финансирането за научноизследователска и развойна дейност и внедряване на технологии, свързани с HtA, като улавяне и съхранение на въглерод, улавяне и използване на въглерод (CCS/CCU) и технологии за улавяне на въглерод, за да осигурят решения, когато (пълното) електрифициране не е осъществимо като например при цимента” .
Фондът за декарбонизация на цимента може да работи по следните правила:
- 75% от бъдещите генерирани чрез търгове за циментовия сектор приходи от СТЕ да са предназначени за „фонд за декарбонизация на цимента“. Подобен фонд ще е ограничен и ще се използва за стартиране на специални покани за сектора.
- Фондът за декарбонизация на цимента ще функционира въз основа на годишни покани за финансиране подобно на стартирания от Европейската комисия Фонда за иновации по СТЕ и при спазване на подобни правила включително горните предложения, за да се гарантира, че фондът ще подкрепя и внедряването, и иновациите.
- Подобни покани могат да включват въглеродни договори за разлика (CCFD) в подкрепа на OPEX в допълнение към безвъзмездните средства, свързани с CAPEX. Това би позволило повишено покритие на разходите до 90% от съответните разходи.
- CEMBUREAU обаче не препоръчва„конкурентно наддаване“, което може да доведе до надпревара към дъното, където в крайна сметка ще бъдат подкрепени само определени европейски региони (напр.инвестиции около региона на Северно море само за улавяне на въглерод).
Препоръка на CEMBUREAU
CEMBUREAU препоръчва да се предприемат незабавни действия за стартиране на специфични засектора покани за финансиране и промяна на 10 на Директивата за СТЕ на ЕС както следва, за да се създаде фонд за декарбонизация на цимента: Най-малко 75 % от приходите от търгове, генерирани от промишлените сектори съгласно настоящата директива, които са обхванати от механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите се насочват към специфични за сектора проекти за декарбонизация. Този фонд за декарбонизацияна енергоемката промишленост следва да работи по правилата, определени за Фонда за иновации по СТЕ, и да гарантира, че всеки обхванат сектор получава дял от финансирането, пропорционален на генерираните приходи от търгове. Това включва покритие на разходите до 90% от съответните разходи. |
3. Гаранция, че 100%от приходите от СТЕ се изразходват за климата.
Не на последно място от CEMBUREAU искаме да напомним, че държавите-членки трябва да изразходват приходите от СТЕ в подкрепа на действията в областта на климата. Член 10, параграф 3 от Директивата за СТЕ определя широк набор от цели, за които държавите-членки могат да използват приходите от търгове. Независимо от задължението по член 10, параграф 3 от СТЕ държавите-членки да предоставят подробни доклади, няма прозрачност за точното използване от всяка държава-членка за всяка от целите, посочени в тази разпоредба.
Последният доклад в уебсайта на Комисията е от 2017 г. и споменава 1,9% (само) от приходите от търгове (132 милиона евро), изразходвани за CCS, като десет държави членки дорине са заделили приходите от търгове за енергийни и климатични цели. От своя страна в доклада „Драги” се отбелязва, че макар държавите-членки да съобщават,че 76% от общите приходи от СТЕ от 2013 г. до 2022 г. са изразходвани за климата, възобновяемата енергия и повишаването на енергийната ефективност,„само остатъчен дял от всички приходи от търговете по СТЕ отиват за инвестиции в декарбонизация на промишлеността и EIIs“, като по-голямата част от парите се изразходват за субсидии за разходите за електроенергия.
Реформата на законодателството в областта на конкуренцията също ще е съществен елемент за улесняване на достъпа до финансиране. Без да се засягат основите на лоялната конкуренция, правилата трябва да се опростят и изяснят, когато става дума за предлагане на инструменти за намаляване на риска (изясняване на правилата за държавна помощ за публични гаранции), критерии, които да се използват за сключване на договори за разлика на национално ниво или проектирането на проекти от общ европейски интерес (IPCEI). По-тясната координация между националната държавна помощ и европейското финансиране по отношение на изискванията за допустимост, обхвата (CAPEX и OPEX) и сроковете чрез подаване на проекти на едно гише са ключови фактори за подобряване на достъпа до финансиране.
Препоръка на CEMBUREAU
CEMBUREAU предлага стриктно наблюдение на прилагането на член 10, параграф 3 от държавите-членки на ЕС. Той следва допълнително да насърчава държавите членки да подкрепят проекти за декарбонизация на промишлеността чрез различни механизми за финансиране, включително CCFD. Реформата на законодателството в областта на конкуренцията и в частност правилата за държавна помощ трябва да се съсредоточи върху улесняването на прехода чрез опростяване на правилата и процесите и по-добро съответствие между европейските и националните инструменти за финансиране. |
- Пътната карта за нулеви нетни емисии на CEMBUREAU например включва оценки на разходите занулавяне на въглерод, които са в диапазона между 200 милиона и 500 милиона евро на завод, без да се отчитат разходите за инфраструктура.
- Съображение 46 от Директивата за СТЕ:„Безплатните квоти, които вече не се предоставят на обхванатите от МКВЕГ сектори въз основа на това изчисление (търсене по МКВЕГ), се добавят във Фонда за иновации, за да се подкрепят иновациите в ниско въглеродните технологии, улавянето и използването на въглерод, улавянето и съхранението на въглерод в геоложки формации, възобновяемата енергия, преноса и съхранението на енергия по начин, който допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата. В този контекст специално внимание следва да се обръща на проектите в секторите, обхванати МКВЕГ.
- Актуализиран член 10а от Директивата за СТЕ: „Комисията отделя специално внимание на проекти в секторите, попадащи в обхвата на Регламент(ЕС) 2023/956, за да се подкрепят иновациите в ниско-въглеродните технологии, улавяне и използване на въглерод, улавяне, пренос и съхранение на CO2 в геоложки формации, възобновяемата енергия и съхранението на енергия по начин, който допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата,с цел през периода 2021—2030 г. проектите в тези сектори да получат значителен дял от финансовата равностойност на квотите, посочени в параграф 1а, четвърта алинея от настоящия член. Освен това Комисията може да обяви преди 2027 г. покани за представяне на предложения, насочени към секторите, обхванати от посочения регламент.”
- „Комисията осигурява предварително квотите за Фонда за иновации, за да гарантира наличието на достатъчно ресурси за насърчаване на иновациите, включително за по-мащабното им използване.”