СХЕМА НА ЕС ЗА ТЪРГОВИЯ НА ЕМИСИИ

Кратък преглед

Системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) се разглежда като крайъгълен камък на политиката на Европейския съюз за борба с измененията на климата. Схемата на ЕС за търговия с квоти за емисии работи на принципа „ограничаване и търговия“. В рамките на определени прагове дружествата получават или купуват квоти за емисии, които могат да търгуват помежду си при необходимост. След всяка година дадена компания трябва да предаде достатъчно квоти, за да покрие своите емисии. Понастоящем се намираме в Етап 3 от схемата, който е за периода 2013-2020 г. Етап 4 от схемата, който ще се прилага след 2020 г., в момента е обект на обсъждане на равнище ЕС.

Нашето виждане

  • Възгледите на циментовата индустрия относно Етап 4 на СТЕ на ЕС са накратко следните:
    Участващите в СТЕ сектори вече допринасят пропорционално повече за общата цел на ЕС за намаляване на емисиите, в сравнение със секторите извън СТЕ. Ето защо целите за намаляване с 43% и 2,2% (коефициент на линейно намаление) за Етап 4 не трябва да се увеличават допълнително.
  • Всички енергоемки отрасли трябва да бъдат включени в списъка на „застрашените от изтичане на въглерод“ дейности, като всички инсталации получават безплатно разпределение на квоти въз основа на амбициозни, но реалистични показатели.
  • Безплатното разпределение на квоти трябва да бъде съобразено с действителното производство, за да се избегнат т. нар. неочаквани печалби.
  • Не следва да има междусекторен коригиращ фактор, тъй като това няма да зачита заключенията на Европейския съвет от октомври 2014 г., които не изискват неоправдани разходи за най-добре справящите се дружества.
  • Не трябва да се прави разграничение между секторите. ЦЕМБЮРО твърдо се противопоставя, както срещу системата на подреждане (tiering) на безплатни квоти, така и срещу междусекторния коригиращ фактор.
  • За да се осигурят достатъчно безплатни квоти на нивото на най-добре справящите се дружества, предложеният от Европейската комисия дял квоти за търгуване/безплатни квоти (съответно 57/43%) трябва да бъде преразгледан в полза на увеличението на наличните безплатни квоти.
  • Необходимо е да се предостави повече подкрепа за иновациите в енергоемките отрасли. Освен това акцентът трябва да обхваща целия спектър от нисковъглеродни технологии, включително улавяне и оползотворяване на въглеродните емисии в промишлеността. Фондът за иновации следва да бъде изцяло финансиран от търгувания дял.