Становище по проект на ЗИД на Закон за подземните богатства

В качеството си на член на Работна група 20, Българската асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ) представи пред МОСВ позиция по някои от проектите на текстове на проект на ЗИД на Закона за подземните богатства.

  1. С § 12 се предлага промяна в текста на чл. 23, като в чл. 23, ал. 1, т. 4 е добавено изискване  – на лицето да не е „налагано административно наказание по реда на този закон, за последната една година преди подаване на заявление за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване или за концесия за добив“; Текстът е неточен поради липсата на уточнение, че наказателното постановление следва да е влязло в сила. Налагането на административно наказание, по арг. на чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания, е с издаване на наказателно постановление, но до момента на влизането му в сила, същото не следва да е пречка за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване и концесия за добив. От друга страна, в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че за наличието на обстоятелството по ал. 1, т. 4 ще се извършва служебна проверка, но в този вид текстът на т.4 може да се тълкува и прилага по различен начин.
    Предложение: да бъде прецизиран текстът, като се добави уточнението „с влязло в сила наказателно постановление“.
  2. С § 17, т. 1 се предлага промяна в текста на чл. 26, ал. 1, т. 1, като съществуващото „компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти и културни ценности“ се предлага да се замени с „компетентните органи за опазване на националната сигурност, отбраната на страната, на защитените със закон територии, обекти и културни ценности, или оправомощени от тях длъжностни лица“. Считаме, че новата формулировка внася повече неяснота за кръга от лица, които следва да участват в съгласувателните процедури, както и как следва те да бъдат ангажирани. Понятието „органи“ може да включва различни нива на администрации. Действащата към момента норма ясно посочва кръга от министри, които трябва да бъдат включени в съгласувателните процедури, които от своя страна са компетентни да ангажират специализираните администрации.
    Предложение: Считаме, че действащият текст на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПБ трябва да се запази.
  3. С § 17, т. 3 се предлага да се заличи съществуващото последно изречение в чл. 26, ал. 3 от ЗПБ, което казва, че непредставяне в 30 дневен срок на становище от органите по ал. 1 се смята за съгласуване без бележки. С предложеното отпадане на този текст се разкрива съществена неяснота как ще се тълкува непредставяне на становище в рамките на конкретна  процедура и какъв би бил ефекта на предоставено становище от орган извън посочения срок.
    Предложение: Считаме, че действащият текст на последното изречение в чл. 26, ал. 3 от ЗПБ трябва да се запази.
  4. С § 60 се предлага създаването нов чл. 66б, който да предвижда случаи на изменяне/допълване на концесионни договор. В ал. 1, т. 3 се предвиждаше първоначално текст „настъпване на обстоятелства, в резултат на които ползите на концесионера от концесията надвишават прогнозираните при предоставянето на концесията ползи“. С последващи редакции, към момента текстът е формулиран „настъпване на обективни обстоятелства, в резултат на които финансовите условия при предоставяне на концесията са значително променени“. Считаме, че въпреки редакцията на първоначално предложения текст не се постига достатъчна яснота за потенциалния обхват и как фактически ще се извършва преценка за настъпила промяна. Подобен текст е предпоставка за икономическа нестабилност на всеки един сключен договор и допълнителен риск за всяко инвестиционно намерение.
    Предложение: Считаме, че предложената разпоредба на нов чл. 66б, ал. 1, т. 3 трябва да отпадне.
  5. С § 65 се предлага създаването раздел относно последици при прекратяване на концесионен договор. В предложения нов чл. 71в, ал. 2 се предвижда изключване на възможност за получаване на обезщетение за направени съгласно концесионен договор подобрения, а именно: „Обезщетението по ал. 1 не се дължи, когато концесионният договор е прекратен едностранно от концесионера или по негова вина“. Считаме, че едностранно прекратяване от страна на концесионер не трябва да попада в тези изключения, с оглед на факта, че това едностранно прекратяване може да е настъпило изцяло на база легитимен интерес или в следствие на независещи от концесионера причини. При това положение вече направените подобрения и приращения не е логично да не бъдат обезщетявани.
    Предложение: От текста на нов чл. 71в, ал. 2 да отпадне едностранното прекратяване от страна на концесионера и да остане само хипотезата на негова вина.

Надяваме се коментарите да бъдат взети предвид.