БАЦИ насочи с писмо вниманието на Министерството на икономиката към неравното прилагане на индиректните компенсации за електроенергия съгласно Директивата за ЕСТЕ на ЕС между различните индустриални потребители на електроенергия, като предложи подкрепа за одобряването на петиция до Европейския комисар по конкуренция, изпратена от ЦЕМБЮРО (CEMBUREAU) – Европейската Асоциация на Циментовата Индустрия, в която БАЦИ е пълноправен член.
Циментовата индустрия е определена съгласно Директивата за ЕСТЕ на ЕС като сектор изложен на риск от изтичане на въглерод (carbon leakage), но не е включена сред секторите, които имат право на индиректни компенсации за повишаващите се цени на електроенергия, поради влиянието на цените на емисии парникови газове (CO2). Конкретно, съгласно параграф 15 на чл. 10а от Директива 2009/29/ЕО и действащите „Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 година“ определящи за класифицирането на един отрасъл или подотрасъл като изложен на значителен риск от изтичане на въглерод (carbon leakage) са:
- сборът от преки и непреки допълнителни разходи, да води до значително увеличение на производствените разходи, изчислено като дял от брутната добавена стойност, от най-малко 5 % и;
- интензивността на търговия с трети държави, определена като съотношение между общата стойност на износа в трети държави плюс стойността на вноса от трети държави и общия размер на пазара на Общността да е над 10 %.
Тези прагове, към момента се покриват от циментовата индустрия на европейско ниво като цяло, както е потвърдено от изчисления на самата Европейска комисия. Следователно невключването на индустрията в списъка на сектори и подсектори, за които предварително е преценено, че са изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“ поради непреки разходи за емисии, представлява отклонение от установените правила. Именно тази позиция, наред с всички обосноваващи нейната правота факти, е представена официално от ЦЕМБЮРО на Европейския комисар по конкуренция – г-жа Маргрете Вестагер.
Производството на цимент е енергоемък промишлен отрасъл и ако не бъде включено в списъка на сектори и подсектори изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“ поради непреки разходи за емисии, това освен, че ще означава нееднакво прилагане на установените европейски правила, ще окаже и пряко влияние върху конкурентоспособността както на общоевропейско ниво, така и за българските производители в частност.
Конкретно за производителите на цимент в България, горецитираният аргумент представлява още по-голяма тежест, поради факта, че интензивността на търговия с трети държави, е със значително по-голямо влияние от средноевропейската. Съгласно данните на Националния статистически институт в Р. България интензивността на търговия с трети страни е изчислена на 28% през 2016 г. и 32% през 2017 г. (докато същият показател за Европейската циментова индустрия като цяло е малко над 10 %). От друга страна, въздействието за повишаващите се разходи за електроенергия в следствие на въглеродните емисии също е значително по-високо в Р. България в сравнение с останалите държави в ЕС, поради по-малкия процент произведена електроенергия от възобновяеми източници за сметка на въглищни централи в страната.
С писмото Българската асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ) помоли България официално да подкрепи изказаната позиция пред Европейския комисар по конкуренция. За да не бъде допуснато несправедливо третиране на циментовата индустрия, да бъдат предприети всички възможни действия за адресиране на ситуацията до институциите на Европейския съюз, така че циментовата индустрия да бъде включена в действащия списък на сектори и подсектори, за които предварително е преценено, че са изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“ поради непреки разходи за емисии, както и при потенциално актуализиране на списъка след 2020 г.
БАЦИ счита, че всяка от държавите-членки на Европейския съюз следва да е проактивна и да подкрепи, позиция, която осигурява равно прилагане на законодателството и правилата установени на територията на Съюза, като заедно с това осигурява условия на равнопоставеност, необходими за ефективното функциониране на индустрията.