Становище във връзка с промените в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН)

БАЦИ се обърна с официални писма до служебния Министър-председател, служебния Заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и служебен Министър на вътрешните работи, Министерство на икономиката, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и Съюз на стопанската инициатива, във връзка с промените в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), приети през м. юни 2020 година.

С тях в кръга на задължените да поддържат определени нива на запаси от нефтопродукти за извънредни ситуации лица са включени търговци, които внасят нефтопродукти, различни от горива. Кръгът на задължените лица е разширен така, че да обхваща на практика всички местни и чуждестранни физически и юридически лица – търговци, които внасят или въвеждат на територията на страната нефт и нефтопродукти по Приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) 1099/2008г. и за тежките горива.  

С това изменение задължени лица стават и стопански субекти, които внасят нефтен кокс, каквито са и членовете на БАЦИ, като за тях законът предвижда да съхраняват като извънредни запаси котелно гориво – продукт, съвсем различен от внасяния от циментопроизводителите.

Това законово разпореждане поставя ползвателите на нефтен кокс в изключително тежка ситуация, защото законът никъде не отчита стойността на продуктите спрямо стойността на запасите, които им се възлагат за съхранение.

Най – ниската установена от нас цена за котелно гориво през 2021 година в момента е  905 (деветстотин и пет) лева на тон, без ДДС и акциз. Това означава, че на задълженото лице се вменява да закупи и съхранява гориво от вид, който е в пъти по-скъп от продукта, който лицето ползва.

Нещо повече – нефтопродуктите са акцизни стоки и за използваните продукти икономическите субекти имат или регистрация като освободен от акциз краен потребител, или като освободен търговец по чл. 57А от ЗАДС. За продуктите, които следва да създадат като резерв, обаче, тези лица не са освободени, съответно те ще трябва да заплатят и акциза върху обема горива, които подлежат на съхранение от тях. При котелното гориво акцизът е 400 (четиристотин) лева на тон, което още повече увеличава финансовото бреме върху задължените лица.

ЗЗНН безспорно предвижда, че запасите се създават и съхраняват за сметка на задължените лица и че по този начин се изпълняват задължения на държавата в качеството й на страна – член на Европейския съюз. Но не вярваме, че волята на законодателя и целта на закона едва ли е вменяването и затварянето на такъв огромен финансов ресурс на задължените лица.

Промените в ЗЗНН са в приети в съответствие с Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. С нея се предвижда задължение за държавите-членки да приемат всички подходящи законови, подзаконови или административни разпоредби за осигуряване на трайното поддържане в тяхна полза на територията на Общността на общо количество запаси от нефт и нефтопродукти, което съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос или 61 дни среднодневно вътрешно потребление.

Никъде в Директивата обаче не е предвидено замяна на петрококс с котелно гориво, а напротив – възможността за поддържане на нефтен кокс като целево гориво, е предвидено изрично в чл. 9, т. 2, предложение последно.

Поради това смятаме, че България неправилно е транспонирала Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година във вътрешното законодателство.

Директива 2009/119/ЕО действително не урежда изрично този въпрос, т.е. оставя на дискрецията на всяка от държавите членки да:

  1. определи самостоятелно кръга икономически оператори, които ще бъдат задължени да участват във формирането на необходимото ниво на запасите или
  2. да предвиди, че единствено т.нар. централна структура за управление на запасите ще има ангажимент за създаване на запасите.

В тази връзка следва да се отчете, че България в ЗЗНН е предвидила максимално „прехвърляне“ на административната и финансовата тежест за създаване на запаси за извънредни ситуации на стопанските оператори – кръгът задължени лица включва всички лица, осъществяващи внос/ВОП, независимо от количеството и цел на използване (за продажба, за собствени нужди или др.). Считаме, че подобен подход не съответства на принципите на пропорционалност и съразмерност, които са посочени в Директивата. Именно при отчитане на тези принципи, в някои държави-членки е въведен минимален годишен праг, под който лица, осъществяващи внос/ВОП не са задължени лица за формиране на запаси.

В допълнение, Директивата изрично указва, че предвидените в националните транспониращи закони санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Тъй като понастоящем размерите на предвидените в ЗЗНН съществени санкции могат да бъдат налагани дори за маловажни нарушения, считаме, че и в този аспект България неправилно е транспонирала изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО в ЗЗНН.

Световната пандемия, причинена от корона вируса изправи пред голямо предизвикателство бизнеса по целия свят в това число и в България. Членовете на БАЦИ са едни от водещите производители в циментовия сектор в страната, но осигуряването на необходимия размер котелно гориво за изпълнение на определеното задължение по ЗЗНН и при нормални условия би довело до значителни разходи за дейността на предприятията, а към сегашния момент ще направи още по-тежко положението ни в настоящата пандемична обстановка и икономическа криза. При приемането на измененията от м. юни 2020 г. в ЗЗНН не е отчетено, че законът и без пандемия и без икономическа криза ще има негативна социална функция, тъй като това задължение би довело до допълнителни огромни инвестиции за сметка на социалния стандарт на служителите в предприятия, които не са търговци по занятие с нефт и нефтопродукти.

Ето защо БАЦИ поиска съдействие от отговорните органи, в рамките на съответната им компетентност с отношение към проблемите, създадени от измененията на закона от м. юни 2020 година и произлезлите от това сериозни негативни последици за дружествата, осъществяващи внос и ВОП на продукти, различни от течните горива.