Европейските политики и практики по тяхното прилагане предвиждат енергоинтензивните индустрии в страните-членки да получават държавна помощ за компенсиране на индиректни разходи за въглеродни емисии. Тази финансова схема започна да се прилага още от 2012 г. в държави, които имат производства от допустимите по списъка на ЕК сектори. Въпреки значителния риск от „изтичане на въглерод“ и високата въглеродна интензивност на нашите продукти, циментовият сектор беше изключен от списъка на допустимите сектори за държавна помощ съгласно сега действащите Насоки за държавна помощ за индиректните разходи поради нивото на търговския интензитет, което беше под прага определен от комисията. Индексът на търговския интензитет се определя на базата на средноевропейски статистически данни и докато средното ниво за Европейския съюз е  под определяния праг, то за граничните страни това не е така. Високите транспортни разходи на цимента ограничават неговото разпространение на територията на ЕС главно до страната, през която се извършва вноса. Съгласно данните на НСИ, търговския интензитет на цимента в България е значително над средноевропейското ниво и вносът на цимент достига близо 20% от вътрешния пазар на цимент.

Бяхме уведомени за въпросник, изпратен от Европейската комисия до националните органи, относно възможно преразглеждане на насоките за индиректна държавна помощ с краен срок до 5 февруари, в който държавите членки трябва да отговорят на Комисията и ние бихме искали отново да представим в резюме позицията на циментовата индустрия по темата:

• Циментовият сектор има интензитет на индиректни емисии (1330 кг. CO2/€ GVA), което е по-високо от 1 кг. CO2/€ GVA и с това се нарежда на 8-мо място в общия списък от 246 промишлени сектора, оценени от Европейската комисия в нейната оценка на въздействието за 2020 г. Това означава, че циментовата промишленост носи изключително висока разходна тежест, предизвикана от непреките емисии.
• Не е правдоподобно сектор, който е сред първите 10 сектора по отношение на интензитета на косвените емисии и очевидно е изложен на значителен риск от изтичане на въглеродни емисии, да не бъде изрично включен в списъка на целевите сектори.
• Интензитетът на емисиите е ключов показател, който позволява да се оценят рисковете от изтичане на въглеродни емисии, тъй като предоставя „бизнес аргумент“ за вноса да замени европейското производство, поради липсата на въглеродни ограничения в чужбина. Анализът на CEMBUREAU за въглеродните разходи, базиран на публично достъпни данни, например показа, че при цена на ETS от 55 €, въглеродните разходи вече представляват 8-10% от общите производствени разходи за цимент, дори когато секторът получава безплатно разпределение на текущото ниво. При цена на ETS от 90 €, това се изкачва до 12-15% от производствените разходи – дори при безплатно разпределение.
• Вносът на цимент в ЕС отбеляза четирикратен ръст през последните години, скачайки от 2 милиона тона годишно през 2016 г. до малко под 10 милиона тона днес, докато износът на ЕС е намалял повече от половината през същия период. 
• Интензивността на търговията на ниво ЕС не отразява в достатъчна степен значителните различия в националните ситуации. Това важи особено за цимента, тежък продукт по природа, като страните до външните сухопътни граници на ЕС или притежаващите големи пристанищни съоръжения са особено изложени на риск. Например, умерен интензитет на търговията на европейско ниво (под 10% в случая на цимент) се превръща в много различни ситуации на национално ниво: в действителност някои държави имат висок интензитет на търговията при износ и внос, достигайки цифри от 40% за някои.
• При оценката на риска от изтичане на въглерод съгласно CBAM, доклад, поръчан от DG CLIMA на консултантите на Ricardo, разграничава интензивността на търговията с цимент (която е 8%) от интензивността на търговията с клинкер, която е 46%.
• Циментовият сектор е обявен за допустим за държавна помощ съгласно Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход на Европейската комисия, който основава допустимостта на списъка с изтичане на въглеродни емисии съгласно СТЕ на ЕС, както и съгласно раздел 4.11 от Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергия – комбинация от интензивност на търговията и интензивност на електроинтензивността, които квалифицираха циментовия сектор като под „значителен риск“ от изтичане на въглерод. 
• Следва да се оцени използването на качествени критерии в допълнение към чисто количествените. Например, когато се оценява рискът от изтичане на въглеродни емисии при вноса или износа по отношение на конкретна трета държава, може да е полезно да се вземе предвид развитието на данъчното облагане на производството в страните износителки (напр. компенсация за разходите за въглеродни емисии). По същия начин свръхпроизводственият капацитет в страните извън ЕС също играе важна роля.

Компенсацията на индиректните разходи е от първостепенно значение за циментовия сектор в България и ние учтиво ви молим да предприемете необходимите стъпки, за да може циментовият сектор да бъде включен в списъка със сектори, които могат да получават компенсации заради високите цени на електрическата енергия. 

Циментовата индустрия в България очаква също така инициативи от нашето правителство въз основа на стратегията за пътна карта за CO2 на страната (каквато трябва да се изработи) за съфинансиране на всички съществуващи и бъдещи проекти на CCUS в България, за привеждане на нашето българско законодателство в съответствие със страните с най-добри практики и за публично обявяване и създаване на Стратегически фонд за декарбонизация.