Изчерпателна Рамка За Инвестиции В Улавяне На Въглерод

Ускоряването на инвестициите в CCUS в циментовия сектор изисква мерки за подкрепа

Инвестициите за декарбонизация в циментовия сектор на ЕС се ускоряват. Макар да е необходима комбинация от технологии за декарбонизиране на производството на цимент (вижте Пътната карта за въглеродна неутралност на CEMBUREAU), улавянето, оползотворяването и съхранението на въглерод (CCUS) са особено критични, защото нашият сектор е изправен пред неизбежни технологични емисии.

Голям брой пилотни и демонстрационни проекти за CCUS бяха стартирани от циментови компании в цяла Европа, като първите от тях започнаха да функционират още през 2024 г. Потокът от инвестиции е особено силен – последната обява на фонда за иновации СТЕ например спечели над 500 милиона евро за три циментови CCUS проекта. Въз основа на настоящите инвестиционни планове CEMBUREAU изчислява, че до 2030 г. ще бъдат в експлоатация повече от 15 проекта за CCS цимент, което изисква годишен капацитет за инжектиране на 12-15 милиона тона CO2 . Успоредно с това секторът проучва и възможностите за CCU, като се разработват няколко проекта.

Циментовата индустрия на ЕС е убедена, че е жизненоважно внедряването на CCUS в нашия сектор да се ускори още повече. В това отношение CEMBUREAU счита, че регулаторните рамки за CCUS в ЕС и на национално ниво следва да се подсилят в следните области:

  • Финансирането на иновации трябва усилено да финансира CCUS проекти чрез решителни мерки като например предварително финансиране на иновации по СТЕ на ЕС и специфични обяви за секторите на цимента/CBAM, широкомащабно приемане на договори за въглеродна разлика и опростяване на правилата за държавна помощ.
  • Има спешна необходимост от спешни ясни разпоредби за инфраструктура за CO2 (както мрежи за съхранение и транспортиране на CO2 ). Нашият сектор изисква справедлив достъп и условия за пазарен достъп, отразяващи съществуващите такива в енергийния сектор. Въпросът е особено спешен, защото първите проекти за улавяне бързо се превръщат в реалност.
  • Капацитетът на ЕС за съхранение на CO2 трябва да се увеличи. Това налага на ниво ЕС и на национално ниво действия за идентифициране на местата за съхранение и своевременно предоставяне на необходимите лицензи. Освен това следва да се признае постоянна форма на съхранение на CO2 , която е различна от геоложките обекти.
  • Следва да се разработи инфраструктура за транспортиране на CO2 за транспортиране на уловения CO2 към местата за съхранение и използване. Това изисква координирано планиране, работа по общи спецификации и признаване на всички режими на транспорт на CO2 .
  • Регулаторната рамка на ЕС за CCU следва да се преразгледа. CCU остава жизненоважно за много циментови пещи в ЕС, които нямат излаз на море и не са близо до места за съхранение на CO2 . Настоящата рамка на ЕС застрашава текущите и планираните инвестиции.
  • Следва да се ускорят процедурите за издаване на разрешителни. Разрешителните бързо се превръщат в основна пречка за инвестициите и затова процедурите на национално ниво трябва да бъдат улеснени.

Следващата таблица дава по-подробни обяснения по всяка от темите. CEMBUREAU призовава политиците на ЕС и на национално ниво да вземат предвид тези изисквания в своите предстоящи инициативи.

***

ТЕМА

ПОЗИЦИЯ И ПРЕПОРЪКА НА CEMBUREAU
Създаване на ясни регулации за инфраструктура за CO2
  • Инфраструктурата за съхранение и транспортиране на CO2 следва да се регулирана така, че да поддържа справедливи условия за пазарен достъп за потребителите – особено важни са елементите като достъп на трети страни, недискриминация, отделяне на инфраструктурата за транспортиране от тази за съхранение, като базираните на разходите прозрачни тарифи са критично важни.
  • Националните енергийни регулатори и евентуално ACER следва да са упълномощени да разглеждат разпоредбите, приложими за инфраструктурата за съхранение и транспорт на CO2 , както и да гарантират, че е осигурен справедлив пазарен достъп.
  • На ниво ЕС следва да се създаде орган – подобен на ЕМОПС за електроенергия и газ – с цел разработване на инфраструктура за CO2 и допълнителни препоръки на ниво ЕС.
Повишаване на капацитета на ЕС за съхранение CO2
  • Целта на ЕС за 2030 г. в Закона за нулева нетна индустрия за капацитет за инжектиране на най-малко 50 милиона тона CO2 следва да се подкрепи. Изискванията към за държавите-членки за прозрачност на данните за капацитета за съхранение на CO2 следва да се запазят.
  • Държавите-членки следва незабавно да картографират потенциалните места за съхранение на CO2 на териториите си и да ги насърчават, когато това е възможно. Разработването на места за съхранение следва да се насърчава, за да се изгради капацитет и да се създаде конкуренция.
  • Освен геоложкото съхранение съответните делегирани актове за СТЕ и рамката на ЕС за отстраняване на въглерод следва да признаят и други форми на постоянно съхранение на CO2 (например минерализация в строителни материали и подобрена рекарбонизация на бетона).
  • Сътрудничеството с трети държави за развитие на достъпа до инфраструктура и мрежи за съхранение на CO2 следва да се развива.
Развитие на инфраструктура за транспорт на CO2
  • Финансовата подкрепа за тръбопроводи за CO2 чрез ЕС (Механизъм за свързване на Европа/TEN-E, СТЕ фонд за иновации) и националните схеми за финансиране следва да се поддържат и разширяват.
  • Държавите-членки следва да идентифицират съществуващия потенциал за CO2 инфраструктура (напр. промяна на предназначението на газопроводи), както и бъдещите нужди в зависимост от промишлените инсталации и следва да представят ясни планове/карти, като освен това идентифицират възможността за трансгранична инфраструктура.
  • Инвестициите в транспорт на CO2 следва да се координират европейско ниво, както това се прави в десетгодишния план за развитие на мрежата (TYNDP) за електричество или газ.
  • Спешно са необходими хармонизирани спецификации за транспорта на CO2 (в течно или газообразно състояние) и спецификация на CO2 (състав на газа, температура, налягане и т.н.), за да се избегне разработване на различни подходи на национално ниво.
  • Транспортът на CO2 по начини различни от тръбопроводи следва да се насърчава (напр. чрез Регламента TEN-T) включително чрез регулаторни насоки.
  • Транспортът на CO2 в страните от ЕС следва да се улесни и опрости още повече.
Преразглеждане на регулаторната рамка на ЕС за CCU
  • Крайният срок 2041 г. за използване на CO2 от промишлени инсталации в RFNBO е неоправдана и следва да се преразгледа възможно най-бързо1. Следва да се признаят ползите от CCU продуктите за ограничаването на изменението на климата и зависимостта от изкопаеми горива.
  • Необходимостта от промишлен CO2 спрямо алтернативите (биоенергия от CCS, директно улавяне от въздуха) следва да се оцени ясно и да се документира като част от целевия план на ЕС за 2040 г.
  • Следва да се разработи ясна рамка за други видове оползотворяване на CO2 (напр. CCU в химически продукти).
  • Правилата за отчитане на CO2 в Директивата за СТЕ следва да се преразгледат, за да се гарантира, че от квоти за CO2 се отказва „емитентът“ на CO2 в CCU продукта, а не инсталацията за улавяне.
Финансиране
  • Следва да се създаде „обслужване на едно гише“ за финансиране (подобно на това, което се предлага за разрешаване в Закона за нулева нетна индустрия) с цел координиране на ресурсите за финансиране на европейско и национално ниво.
  • Финансирането от фонда за иновации СТЕ на ЕС следва предварително да се осигури и насочи към революционни технологии в и индустриални сектори. С прилагането на CBAM финансирането чрез намаляване на безплатни квоти следва чрез фонда за иновации да се насочи към CBAM секторите.
  • Националното финансиране за CCUS следва да се увеличи значително на национално ниво включително чрез използване на Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост.
  • Програмите за финансиране на ЕС и националните програми следва да се стремят да подкрепят и CAPEX, и OPEX разходи (последните са критични предвид значението на разходите за електроенергия, когато става въпрос за улавяне на въглерод).  В това отношение от решаващо значение е да се проучат въглеродни договори за разлика за CCUS, които покриват CAPEX, OPEX и разходите за съхранение и транспорт.
  • За премахване на пречките следва да се идентифицират креативни регулаторни модели за транспортна и складова инфраструктура – например публичните органи могат да гарантират определен брой транспортни оператори на CO2 , за да намалят риска за инвестициите.
Разрешителни и свързани с тях въпроси
  • Следва да се насърчат по-бързи и безпроблемни процедури за издаване на разрешителни. Процедурите за разрешителни в Закона за нулевата нетна индустрия например следва да се прилагат за цялата верига на стойността на CCUS, която обхваща не само производството, съхранението и транспорта на CO2 , но и изграждането на съоръжения за улавяне на въглерод в индустриални обекти.
  • В частност следва да се въведе единна процедура за заявка за няколко разрешителни (напр. производство на електроенергия; одобрение по закона за опазване на околната среда; разрешително за здравословни и безопасни условия на труд; разрешително за строеж).
  • Работата по обществената приемливост на CCUS следва да се ускори.
  • Освен транспорта на CO2 държавите-членки следва да оценят нуждите от енергия за експлоатация на тези мрежи и свързаните с тях съоръжения за улавяне на въглерод. В частност особено критични са електрическите мрежи.
  1. Виж Становището на CEMBUREAU относно проекта на делегиран Закон за спестяване на парникови газове от RFNBO и рециклирани въглеродни горива, февруари 2023 г.