ТЕМА

• Инфраструктурата за съхранение и транспортиране на CO₂ следва да се регулирана така, че да поддържа справедливи условия за пазарен достъп за потребителите – особено важни са елементите като достъп на трети страни, недискриминация, отделяне на инфраструктурата за транспортиране от тази за съхранение, като базираните на разходите прозрачни тарифи са критично важни.
• Националните енергийни регулатори и евентуално ACER следва да са упълномощени да разглеждат разпоредбите, приложими за инфраструктурата за съхранение и транспорт на CO₂ , както и да гарантират, че е осигурен справедлив пазарен достъп.
• На ниво ЕС следва да се създаде орган – подобен на ЕМОПС за електроенергия и газ – с цел разработване на инфраструктура за CO₂ и допълнителни препоръки на ниво ЕС.

• Целта на ЕС за 2030 г. в Закона за нулева нетна индустрия за капацитет за инжектиране на най-малко 50 милиона тона CO₂ следва да се подкрепи. Изискванията към за държавите-членки за прозрачност на данните за капацитета за съхранение на CO₂ следва да се запазят.
• Държавите-членки следва незабавно да картографират потенциалните места за съхранение на CO₂ на териториите си и да ги насърчават, когато това е възможно. Разработването на места за съхранение следва да се насърчава, за да се изгради капацитет и да се създаде конкуренция.
• Освен геоложкото съхранение съответните делегирани актове за СТЕ и рамката на ЕС за отстраняване на въглерод следва да признаят и други форми на постоянно съхранение на CO₂ (например минерализация в строителни материали и подобрена рекарбонизация на бетона).
• Сътрудничеството с трети държави за развитие на достъпа до инфраструктура и мрежи за съхранение на CO₂ следва да се развива.

• Финансовата подкрепа за тръбопроводи за CO₂ чрез ЕС (Механизъм за свързване на Европа/TEN-E, СТЕ фонд за иновации) и националните схеми за финансиране следва да се поддържат и разширяват.
• Държавите-членки следва да идентифицират съществуващия потенциал за CO₂ инфраструктура (напр. промяна на предназначението на газопроводи), както и бъдещите нужди в зависимост от промишлените инсталации и следва да представят ясни планове/карти, като освен това идентифицират възможността за трансгранична инфраструктура.
• Инвестициите в транспорт на CO₂ следва да се координират европейско ниво, както това се прави в десетгодишния план за развитие на мрежата (TYNDP) за електричество или газ.
• Спешно са необходими хармонизирани спецификации за транспорта на CO₂ (в течно или газообразно състояние) и спецификация на CO₂ (състав на газа, температура, налягане и т.н.), за да се избегне разработване на различни подходи на национално ниво.
• Транспортът на CO₂ по начини различни от тръбопроводи следва да се насърчава (напр. чрез Регламента TEN-T) включително чрез регулаторни насоки.
• Транспортът на CO₂ в страните от ЕС следва да се улесни и опрости още повече.

• Крайният срок 2041 г. за използване на CO₂ от промишлени инсталации в RFNBO е неоправдана и следва да се преразгледа възможно най-бързо[1] . Следва да се признаят ползите от CCU продуктите за ограничаването на изменението на климата и зависимостта от изкопаеми горива.
• Необходимостта от промишлен CO₂ спрямо алтернативите (биоенергия от CCS, директно улавяне от въздуха) следва да се оцени ясно и да се документира като част от целевия план на ЕС за 2040 г.
• Следва да се разработи ясна рамка за други видове оползотворяване на CO₂ (напр. CCU в химически продукти).
• Правилата за отчитане на CO₂ в Директивата за СТЕ следва да се преразгледат, за да се гарантира, че от квоти за CO₂ се отказва „емитентът“ на CO₂ в CCU продукта, а не инсталацията за улавяне.

• Следва да се създаде „обслужване на едно гише“ за финансиране (подобно на това, което се предлага за разрешаване в Закона за нулева нетна индустрия) с цел координиране на ресурсите за финансиране на европейско и национално ниво.
• Финансирането от фонда за иновации СТЕ на ЕС следва предварително да се осигури и насочи към революционни технологии в и индустриални сектори. С прилагането на CBAM финансирането чрез намаляване на безплатни квоти следва чрез фонда за иновации да се насочи към CBAM секторите.
• Националното финансиране за CCUS следва да се увеличи значително на национално ниво включително чрез използване на Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост.
• Програмите за финансиране на ЕС и националните програми следва да се стремят да подкрепят и CAPEX, и OPEX разходи (последните са критични предвид значението на разходите за електроенергия, когато става въпрос за улавяне на въглерод).  В това отношение от решаващо значение е да се проучат въглеродни договори за разлика за CCUS, които покриват CAPEX, OPEX и разходите за съхранение и транспорт.
• За премахване на пречките следва да се идентифицират креативни регулаторни модели за транспортна и складова инфраструктура – например публичните органи могат да гарантират определен брой транспортни оператори на CO₂ , за да намалят риска за инвестициите.

• Следва да се насърчат по-бързи и безпроблемни процедури за издаване на разрешителни. Процедурите за разрешителни в Закона за нулевата нетна индустрия например следва да се прилагат за цялата верига на стойността на CCUS, която обхваща не само производството, съхранението и транспорта на CO₂ , но и изграждането на съоръжения за улавяне на въглерод в индустриални обекти.
• В частност следва да се въведе единна процедура за заявка за няколко разрешителни (напр. производство на електроенергия; одобрение по закона за опазване на околната среда; разрешително за здравословни и безопасни условия на труд; разрешително за строеж).
• Работата по обществената приемливост на CCUS следва да се ускори.
• Освен транспорта на CO₂ държавите-членки следва да оценят нуждите от енергия за експлоатация на тези мрежи и свързаните с тях съоръжения за улавяне на въглерод. В частност особено критични са електрическите мрежи.