Коментари по проекта на Делегиран закон на Европейската комисия за постоянното съхранение на емисии чрез улавяне и оползотворяване на въглерод

Въведение

Както е показано в актуализираната Пътна карта за нулеви нетни емисии на CEMBUREAU, улавянето, оползотворяването и съхранението на въглерод (CCUS) са от решаващо значение за декарбонизирането на производството на цимент. В това отношение в циментовата индустрия понастоящем се извършват значителни инвестиции¹: макар понастоящем по-голямата част от проектите за улавяне на въглероден двуокис в циментовия сектор на ЕС да целят улавяне на CO₂ и неговото геоложко съхранение (CCS), секторът освен това се стреми към използването на CO₂ в продукти (CCU). CCU всъщност е жизненоважно за много циментови пещи в ЕС, които нямат излаз на море и не са близо до места за съхранение на CO₂. Чрез CCU циментовият сектор може да осигури значителен поток от концентриран CO₂ за използване в различни сектори на икономиката, което позволява декарбонизиране и намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива².

Минерализацията е постоянна форма на съхранение на CO₂

Циментовата и бетоновата индустрия от известно време разглеждат потенциала на минерализацията. по темата се извършиха значителни проучвания³ и все повече фирми – дори такива извън циментовия сектор – се стремят да съхраняват CO₂ в бетон или инертни материали, като понякога дори предлагат отстраняване на въглерод чрез използването на биогенен CO₂.

Както е видно в нашето предишно становище⁴ постоянството на съхранение на CO₂ чрез минерализация е потвърдено. Ето защо ние приветстваме признаването в проекта на Делегиран закон, че минерализацията чрез строителни продукти е постоянна форма на съхранение.

Делегираният закон съдържа твърде много предписания, когато става въпрос за други форми на „постоянен“ CCU

Според БАЦИ обаче проектът на Делегиран закон е прекалено ограничителен, защото залага изискване „C02 да остане постоянно химически свързан в даден продукт за срок от най-малко от няколко века или повече “, което фактически забранява всеки друг вид дългосрочно съхранение в други видове продукти (напр. химически продукти), дори когато те биха били част от веригата за рециклиране. Смятаме, че щом химическите продукти са част от цикъла на рециклиране, влагането на CO₂ в химикали трябва да се смята за постоянно съхранение. БАЦИ и CEMBUREAU категорично настояваме,  че ако пластмасите се рециклират по подходящ начин (с ясни задължения за производителя), използването на уловен CO₂ за производството им трябва да се счита за постоянна химически свързана употреба.

„Непостоянен“ CCU в преработената Директива за СТЕ

Не на последно място искаме да подчертаем, че макар проектът на Делегиран закон да дава известна яснота какво представлява постоянно съхранение на CO₂ в даден продукт, от решаващо значение е рамката на CCU на ЕС да се преразгледа бързо, за да предостави бизнес аргумент за инвестиции.

В частност актуализираната Директива за СТЕ счита, че в случай на „непостоянно“ CCU на улавящата инсталация (а не на инсталацията/субектът, който действително изпуска CO₂) не трябва да се предоставят квоти, дори ако улавящата инсталация не изпуска CO₂ в атмосферата. Според нас от квотите за CO₂ трябва да се откаже „емитентът“ на CO₂ в CCU продукта, а не инсталацията за улавяне. Отчитането на CO₂ трябва да се извършва на мястото, където CO₂ се изпуска в атмосферата.  БАЦИ отбелязва, че директивата за СТЕ предвижда клауза за преразглеждане за „оценка на отчитането” на CO₂, използван в приложения с непостоянно CCU⁵. Според нас е много важно тази клауза да се включи в бъдещото преразглеждане на СТЕ в светлината на разширяването на СТЕ към други сектори (пълно покритие на авиацията, изгаряне на отпадъци и др.), което следва да позволи отчитане на емисиите в точката на изпускане.

Освен това БАЦИ и CEMBUREAU желаем да подчертаем спешността на преразглеждането на разпоредбите на проекторегламента, които определят методика за намаляване на емисиите на парникови газове от възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO) и рециклирани въглеродни горива (RCF).  В сегашната си форма законът счита, че след 2040 г. емисиите на CO₂ от промишлени източници вече няма да се считат за избегнати в производството на RFNBO. Това фактически спря проектите за CCU в европейската циментова индустрия. Тази дата трябва спешно да се преразгледа, както е предвидено в съображение 5 на Делегирания закон .

1. Въз основа на настоящите инвестиционни планове CEMBUREAU прогнозира, че до 2030 г. циментовият сектор ще улавя 14 милиона тона CO₂ годишно. За повече информация вижте нашата актуализирана Пътна карта за нулеви нетни емисии и нашата интерактивна карта на инвестициите в иноваци .
2. Вижте проучването на потребностите от CO₂ в общността EU27 и графика 2035-2050, VITO за CEMBUREAU
3. Вижте финансирания от ЕС проект Fastcarb
4. Вижте нашето Становище от октомври 2023 г. за трайността на съхранението на CO₂ в продукти.
5. Съображение 99: С цел регулиране на улавянето на въглерод по начин, с който се намаляват нетните емисии, гарантира се отчитането на всички емисии и се избягва двойното отчитане, като същевременно се създават икономически стимули, Комисията следва до юли 2026 г. да направи оценка дали всички емисиите на парникови газове, обхванати от Директива 2003/87/ЕО се отчитат ефективно и дали ефективно се избягва двойното отчитане. В частност Комисията следва да направи оценка как да се отчитат емисиите на парникови газове, които се считат за уловени и използвани в даден продукт по начин, който е различен от посочените в чл. 12, ал. 3, т. б, и да се съобрази със следващите етапи включително депонирането и изгарянето на отпадъци.