CEMBUREAU и циментовата индустрия

CEMBUREAU (www.cembureau.eu) – Европейската циментова асоциация – е представителната организация на циментовата индустрия в Европа. Нашата публикувана през май 2020 г. и преразгледана през 2024 г. „Пътна карта за нулеви нетни емисии до 2050 г.” привежда пътя за декарбонизация на циментовата индустрия в съответствие с целите на Зелената сделка на ЕС и обхваща цялата верига на стойността от производството на клинкер и цимент до използването на бетон в застроената среда.

Циментовата индустрия и нейният краен продукт бетонът са част от изцяло местна верига за създаване на стойност, която включва над 200 завода за цимент и 3500 бетонови възела в цяла Европа, които подкрепят местните общности с висококачествени работни места и снабдяват европейския строителен пазар с най-важния материал за изграждане на жилища, критична инфраструктура, нисковъглеродни енергийни активи и центрове за данни, необходими днес и в бъдеще. Строителният пазар се оценява на 10% от БВП на ЕС. Затова преходът на Европа към въглеродна неутралност до 2050 г. зависи от конкурентната декарбонизация на циментовия сектор.

Циментовата индустрия е капиталоемка индустрия със срок на възвръщаемост на инвестициите над 25 години и инвестиционни цикли от 50 години и повече. Циментовата индустрия и бетонът като продукт от нейната верига за създаване на стойност са от съществено значение за Европа. Фундаменталната роля на цимента за сигурността и отбраната на Европа често се пренебрегва.

Въпреки стратегическата си роля за европейския континент от 2016 г. насам циментовата индустрия понесе бърз спад на конкурентоспособността си и беше изправена пред рязко увеличение на вноса от страни извън Европа с над 450% между 2016 г. и 2024 г., докато местните производствени мощности останаха неизползвани до голяма степен. Бъдещето на СТЕ на ЕС и промените в европейската регулаторна рамка оказват пряко въздействие върху конкурентоспособността на тази индустрия.

През 2024 г. CEMBUREAU актуализира ключовите показатели и амбициите на своята Пътна карта за нулеви нетни емисии до 2050 г., като акцентира върху положените от индустрията от 1990 г. досега усилия и амбициите за 2040 г. и 2050 г. Пътната карта включва междинно ниво на амбиция за 78% намаление на CO2 до 2040 г. (спрямо 1990 г.). Това ниво на амбиция зависи от редица разработвани понастоящем проекти за внедряване на всички лостове за декарбонизация в цялата верига на стойността на циментово-бетонния сектор. Пътната карта ясно посочва, че намалението със 78% е амбициозна цел, зависеща от подходящи и подкрепящи регулаторни мерки, финансиране, инфраструктура за транспорт и съхранение на CO2 и изисквания на енергийната инфраструктура. По пътя си към декарбонизация циментовата индустрия ще продължи да допринася значително за приходите от СТЕ.  Връщането на 75% от тези приходи за декарбонизация към сектора е необходимо допълнение към собствените инвестиции на сектора, за да се осигури успешен преход към 2050 г. 

Бъдещето на СТЕ на ЕС

Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) е крайъгълният камък на политиката на Европейския съюз за борба с изменението на климата и важен инструмент, който позволява мащабни инвестиции в декарбонизацията на индустрията. Сама по себе си СТЕ на ЕС не осигурява достатъчна за стимулиране на инвестициите в Европа политическа среда. ЕС трябва да се справи с присъщите проблеми с конкурентоспособността, за да направи Европа привлекателно място за инвестиции в производството на цимент. Освен СТЕ ЕС трябва да въведе други политически и финансови мерки, за да създаде бизнес обосновка за дълбока декарбонизация в циментовия сектор.

Комисията следва да отбележи, че подобни мерки могат да подкрепят бизнес обосновката за дълбока декарбонизация, само ако бъдат взети спешни мерки за осигуряване на съществена инфраструктура за транспорт и съхранение на CO2 и достъп до достатъчна и достъпна [чиста] енергия, свързана с местата за производство на цимент.  Подобни мерки трябва да се осъществят с бърз и ефикасен процес на издаване на разрешителни.

CEMBUREAU идентифицира следните критични проблеми, които трябва да бъдат решени спешно:

1. СТЕ на ЕС страда от чести корекции в правилата, някои от които все още не са напълно въведени (промени в референтната стойност за клинкер, системата бонус-малус, траекторията на намаляване на тавана до 2040 г., прилагането на МКВЕР и др.). За сектори като цимента, където декарбонизацията изисква инвестиции с дълъг срок на възвръщаемост, подобни чести промени в правилата и по-широките предизвикателства пред конкурентоспособността за европейските производители (напр. високи разходи за енергия), значително подкопават необходимата регулаторна предвидимост, от която компаниите се нуждаят, за да инвестират уверено в Европа. Пример за това е въвеждането на нова референтната стойност, която ще окаже значително въздействие върху разходите за CO2 в сектора, но секторът няма да бъде информиран за тази референтна стойност до началото на периода, за който ще се прилага (2026-2030 г.).  Това означава, че предприятията и клиентите не могат да се подготвят за въздействието.  Въпреки че периодично може да се налагат адаптивни мерки, те трябва да са достатъчно дефинирани и съобщени предварително, което да даде на индустрията достатъчно време да коригира инвестиционните си планове съответно.  Минималните 18-24 месеца от извършването на дадена промяна и нейното прилагане са от съществено значение за производителите.
2. Настоящото законодателство на ЕС за СТЕ води до достигане на нулев таван до 2039-та или 2040 г., а оттам до прекратяване на издаването/търговете за нови квоти. Както е подчертано в пътната карта на CEMBUREAU за нулеви нетни емисии, мащабът, разходите и логистиката, свързани с декарбонизацията на европейския циментов сектор означават, че по причини извън техния контрол (напр. наличие на инфраструктура за транспорт и съхранение на CO2) някои заводи за цимент ще имат емисии CO2 и след 2039/2040 г.
3. За да бъде истински ефективен стимул, референтната стойност трябва да е представителна за индустриалните практики и резултати: „Алтернативните хидравлични свързващи вещества“ (като калциево-алуминатен цимент и други материали) не са клинкер (химия, производствени методи, норми и стандарти) и е напълно неподходящо те да са включени в референтната стойност за сив клинкер. Те трябва да се разглеждат отделно. Референтната стойност за сив циментов клинкер трябва да се изчислява, като се използва методиката, която е била в сила преди измененията от 2024 г. и е използвана като база за инвестиционни решения.
4. Тъй като референтните стойности на СТЕ на ЕС се използват в много други законодателни процеси на ниво ЕС и на национално (и дори международно) ниво, е важно тези референтни стойности да представляват средната стойност на 10% от заводите за цимент с най-добри резултати в разумни и еднакво достъпни граници.  Първите по рода си технологии за дълбока декарбонизация като например проекти за улавяне и съхранение на въглерод (CCUS), съфинансирани от Фонда за иновации на ЕС, ще доведат до профили на емисиите, които не отразяват 10% от най-добрите резултати в целия сектор, защото това не е леснодостъпна технология. Това означава, че данните ще бъдат статистически отклонения и използването им би довело до силно изкривена картина. По тази причина намаленията на емисиите, постигнати от подобни първи по рода си проекти, не следва да се считат за база за сравнение и еднакво достъпни. Намаленията на емисиите от проекти за улавяне на въглерод трябва да се изключат от референтната стойност на СТЕ на ЕС до момента, в който значителна част от сектора е в състояние да осъществи подобни проекти.
5. Ключовите регулаторни фактори трябва да включват безпроблемна взаимозаменяемост между постоянното елиминиране на въглерод (обхванати от CRCF на ЕС) и квотите по СТЕ на ЕС за търговия с емисии.
6. Настоящата регулаторна рамка следва да се опрости с приемане на единен регулаторен акт, включващ разпоредбите на СТЕ на ЕС, МКВЕР, CRCF и Закона за ускорителя на декарбонизацията, като по този начин се избегнат несъответствията:
   1. Необходими са ключови идентични разпоредби в СТЕ на ЕС и МКВЕР включително за изключване от МКВЕР само на системи свързани със СТЕ, държави със сходни/равностойни системи за СТЕ на база еквивалентност в отчитането на въглеродните емисии, изисквания свързани с регламентите за биомасата (RED), директиви за съхранение на CO2 и др., решения за износ на материали от ЕС към държави без сходни задължения и разходи за CO2 , както и разпоредба за обща система за справяне с непреките емисии от потреблението на електроенергия.
   2. Запазване и укрепване на Фонда за иновации, както е специално предназначен за целите посочени понастоящем в член 10(а)(8) на СТЕ, рязко увеличаване на финансирането, разширяване на обхвата от иновациите до проектите за внедряване на технологии като CCUS или възобновяеми енергийни източници и допълване с национално безвъзмездно финансиране (чрез процедурата Sovereignty Seal), договори за разлика (с цел намаляване на риска). Изясняване на счетоводните правила за използването на CO2 : няма бизнес обосновка за улавяне на CO2 , когато уловените емисии остават предмет на задължение за отказ от квота, дори когато се прехвърлят на трета страна.  СТЕ трябва да признава, че при прехвърлянето в атмосферата няма емисии и следователно няма задължение за отказ от квота в точката на улавяне. CEMBUREAU настоява емисиите в атмосферата да се въведат отново като съставен елемент в определението за емисия.
   3. Подобно изясняване е необходимо, за да се позволи признаването на отрицателни емисии от Сертификатите за отстраняване на въглерод.  Циментов завод, оборудван с технология за улавяне на въглерод, последвана от геоложко съхранение, би могъл да улавя CO2 от изкопаеми енергийни източници, CO2 от емисии от циментовия процес (с минерален/геогенен произход) и неутрален CO2 от биогенното съдържание на горивата като например отпадъчни материали, съдържащи биомаса (или смесени).  Бизнес обосновка за инвестицията може да има, само ако е възможно да се отчитат отрицателни емисии.
   4. Зависимостта на циментовата индустрия от изкопаеми горива постепенно намалява с използването на алтернативни горива от отпадъци от битови и промишлени източници, включително отпадъци с биогенно съдържание. Освен че осигурява независимост на доставките използването на алтернативни горива намалява и въглеродния отпечатък на индустрията. Отпадъците не се използват за производство на биомаса, нито се получават от селскостопански и горски източници. Въпреки това използването на алтернативни източници на отпадъци в циментовата индустрия подлежи на спазване на изискванията за устойчивост по законодателството RED. В CEMBUREAU смятаме, че подобен подход е неоправдан с оглед на преследваната от законодателството RED цел и само води до ненужно усложняване на отчитането.  Затова CEMBUREAU предлага преразглеждане на правилата за намаляване на емисиите на парникови газове по Регламента за мониторинг и съответствие на СТЕ на ЕС заедно с освобождаване от изискванията за критерии за устойчивост по RED III.
   5. Инсталациите за изгаряне на отпадъци трябва да се включат в настоящата СТЕ на ЕС заедно с други оператори за крайно третиране на отпадъци.

Заключение

В CEMBUREAU сме склонни и занапред да се ангажираме с начините за декарбонизация на индустрията, но призоваваме за сериозен реализъм и обединяване на усилията за конкурентоспособност и декарбонизация в единна стратегия за растеж, както беше представено в Сделката за чиста индустрия.